Още е рано да се правят състояния от еврокризата

Няма как да станете мениджър на хедж фонд за милиарди, като връщате парите си на инвеститорите, пише Матю Лин. Ето защо е истинско събитие, когато Луис Бейкън, една от звездите на тази индустрия, с 20-годишна история на баснословни печалби за инвеститорите си, реши, че пазарите се държат толкова странно, че дори той не може да ги разчете. Решението на Бейкън да върне на спонсорите си една четвърт от парите от своя макрофонд (общо около $2 млрд.) носи важно послание - кризата в еврозоната е станала толкова сложна и политизирана, че е невъзможно да се правят пари. Макар вълненията в региона все още да не са създали своя Джордж Сорос или Джон Полсън, т.е. някой, който да направи удар с инвестиции срещу тренда, това не означава, че подобно нещо няма да се случи. Бейкън греши. Находчивите инвеститори ще натрупат огромни печалби, но това ще се случи след две-три години.
Основното оплакване на Бейкън е, че политици като германския канцлер Ангела Меркел направиха невъзможно за пазарите да работят нормално. Цените и резултатите са толкова изкривени от президенти, канцлери и централни банкери, че вече нямат рационално обяснение и това ги прави непредвидими. „Не сме виждали толкова крайна намеса на политиката в тази индустрия от Втората световна война“, заяви Бейкън в интервю. „Опитват се да изкривят естественото развитие на пазарите. Удивително е колко важни са станали решенията на един - единствен човек, в частност Ангела Меркел, за световните пазари.“ В това твърдение има известна истина. Много трудно е да се правят пари, когато една среща между френския президент и испанския премиер може внезапно да промени правилата на играта. И все пак малцина ще пролеят сълзи заради това. Независимо какво си мислят представителите на хедж фондовете, финансовите пазари не са създадени, за да помагат на милиардерите да трупат огромни печалби. Ако спекулантите не могат да спечелят никакви пари от кризата, това ще повлияе на повечето обикновени хора по-скоро в положителен, отколкото в отрицателен план.
Но в интерес на истината Бейкън направи важен извод. До този момент не се е появил някой като Джордж Сорос, който натрупа милиард от залози срещу предшественика на еврото, валутния механизъм, в началото на 90-те години. Нито пък се е появил друг като Джон Полсън, който натрупа цяло състояние от залагане срещу американския пазар на рискови ипотеки през последното десетилетие. Една от причините е, че цените останаха изненадващо високи. Самото евро поевтиня съвсем леко спрямо долара от $1,35 за евро през март до $1,23 в момента. Това не може да се нарече срив. Всъщност еврото се държи по същия начин, както през не особено наситена със събития слаба година. Германските облигации се представиха добре, както и френските, въпреки масовите прогнози, че страната ще бъде следващата в списъка с жертвите на дълговия пазар. Ако бяхте шортнали италианските банки, щяхте да спечелите. Но този пазар не е голям и щеше да ви се наложи да сте много съобразителни, за да не пострадате, когато цените отново скочат.
Друга причина е, че всеки, който заложи срещу еврото, се изправя срещу германското Министерство на финансите и Европейската централна банка. И двете институции имат много дълбоки джобове – със сигурност по-дълбоки от вашите. Еврото е неустойчиво в средносрочен план, но големите богати държави могат да направят много, за да отложат неизбежното и ще мине известно време, преди европейският елит да се признае за победен. И трето, какво точно търгувате? Няма инструмент, който да можете да купите, ако си мислите, че еврозоната ще изчезне до пет години. От друга страна, на американския пазар на рискови ипотеки нямаше подобен инструмент, но това не попречи на някои хора да си намерят такъв. Следователно може някъде някой находчив фонд да е открил актива, който ще поскъпне, ако единната валута се разпадне. Разбира се, подобна информация няма да бъде разгласявана.
И така, прав ли е Бейкън? Наистина ли няма кой да съумее да търгува успешно по време на кризата? Не точно. Ще се натрупат печалби, но не скоро. Няма успешни стратегии за тази фаза на кризата. Единствените истински възможности ще се открият, когато единната валута най-накрая се разпадне. Тогава ще има два огромни типа сделки. Първият е продажбата на германски активи. Независимо от това, което се говори, страната ще се окаже големият губещ от кризата в средносрочен план. Изкуствено евтината й валута я превърна в машина за износ, подобно на Китай. Когато валутата й поскъпне, германските производители ще бъдат унищожени. Същевременно банките ще трябва да понесат всичките загуби от дълга на държавите членки от периферията на еврозоната. Германия ще фалира за цяло поколение. Другият вид търговия ще бъде закупуване на испански и италиански ценни книжа. И двете държави имат много успешни компании в сфери от търговията на дребно през хранителната индустрия до инженерството. Ако те излязат от паричното обединение, това ще доведе до неизпълнение или отписване на кредитите им. Новите им валути ще бъдат девалвирани, което веднага ще насърчи конкурентоспособността на вътрешните им индустрии. И двата фактора ще изиграят ролята на значителни стимули за икономиките им. Италия и Испания ще се възстановят много по-бързо от очакванията. Същото ще се случи и с пазарите им на ценни книжа, които вече се търгуват на изгодно ниски цени. Вложенията и в двете страни ще вървят срещу повечето инвеститори, които ще се насочат към новата германска марка и ще пренебрегнат песетата и лирата, които ще са истинските победители. Това обаче ще се случи след две-три години, вероятно твърде отдалечен времеви хоризонт за повечето фондови мениджъри.

По „Маркет уоч“

Прочети цялата новина

Свързани новини: