In memoriam:4 години без Николай Коев

Полето къща може да ти стане…

   Стихът е на Филип Хорозов,но можеше да бъде написан и от Николай Коев.Също журналист и поет като Хорозов,напуснал ни преждевременно.
    Ако перифразираме стиха на Дилан Томас „влюбените ще умрат ,но не и любовта”,можем да кажем,че и поетите ще умрат,но не и поезията им.И така ще оставят смъртта без царство.Нещо повече,нейното царство за тях се превръща в реалната реалност.В която зрелището на привидността се разрушава напълно.
    Нищо,че и поетите, като всички останали,преминават през живота като обрулени листа от дървото на есента.Но поетовите листа продължават да се разлистват и разрастват всяка година отново и отново.Уолт Уитман смята,че това са надгробни листи от ухаещите върху гръд треви.Макар и слабият им дъх да се долавя от малцина.Но те поне със сигурност ще са от тези,които знаят отговора на въпроса какво означава да си истински жив.
По ирония на съдбата тези листи прорастват по-високо,за да се видят от по-далече.И едва чрез тези листи поетът оставя това,което е имал,само да се изрече.
Журналистът и поетът Николай Коев,работил дълги години в несебърския вестник,започна да живее  точно в това вечно безмълвие, заради което всичко e.

   Да помълчим с две от стихотворенията в негова памет.

Максим МОМЧИЛОВ

Не съм звезда

 

Не съм звезда.

Не съм и гара,

където релсите ръждясали лежат.

 

Повикай ме!

Ще дойда с теб в безкрая,

понесъл своя кратък път…

 

Не съм море.

Не съм и вятър,

на който трябва хоризонт зелен.

 

Повикай ме!

От твоя глас,от топлината,

ще разбера,че ти си в мен.

 

Не съм любов.

Не съм и вяра.

Очите ми надеждата не носят.

 

Повикай ме!

Ще дойда като песен за изгаряне,

която с болка ни докосва…

 

Кафето е много горещо

 

Кафето е много горещо,

усещам дъха му сладко-горчив…

Аз исках да ти кажа още нещо,

което през годините спестих,

а си тръгвам в края на лятото.

 

Какъв неочаквано тъжен сезон-

отлитнаха птиците,

в очите ми свири само вятърът.

И не песен излиза,а стон…

 

Кафето вече е изстинало.

Изпий го,защото после горчи.

И не гледай към дъното-

там не всичко е минало,

но по-добре да помълчим.

 

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: