Вадят на търг 800 предмета на Грета Гарбо

800 предмета, собственост на легендарната актриса Грета Гарбо, ще бъдат продадени на търг на 14 и 15 декември в Бевърли Хилс, съобщи аукционната къща Julien's Auctions. Става дума за култови рокли на звездата, включително и дрехата, с която е била облечена на прословутата вечеря с президента Джон кенеди и съпругата му Жаклин. Панталони, блузи, аксесоари, дребни бижута и произведения на изкуството също ще бъдат извадени на търга. Предвижда се да бъде продаден и един от най-скъпите предмети на Гарбо – надуваемата кукла, с която тя не се е разделяла и е забавлявала гостите си. Сред личните вещи на Гарбо са много ценни холивудски снимки, меБели и вещи и от американския и апартамент, и от къщата и в Швеция. Голямото легло на актрисата, изработено по неин проект, също ще бъде продадено. Дерек Райсфилд, внук-племеник на актрисата, пояснява, че за търга са подбрани изключително интересни предмети. .
На 18 септември светът на киното отбелязва 107 години от рождението на Грета Гарбо, родена през 1905 г. в Стокхолм. Истинското й име е Грета Луиза Густавсон и е най-малкото от трите деца на работническо семейство.  Баща и  умира, едва 14-годишна, тя е принудена да напусне училище и да започне работа в бръснарски салон.  Работи като продавачка в универсален магазин и едновременно с това е манекенка на шапки. Любовта й към филмите започва с една рекламна киноизява, по време на която е забелязана от комедиен режисьор, който я ангажира за малка роля в свой филм от 1920 г. Докато учи актьорско майсторство в престижния Кралски драматичен театър в Стокхолм (1922-24 г.), Грета среща шведския режисьор Мауриц Стилер, който става неин ментор и започва да я обучава в тънкостите на занаята.

Именно Стилър й дава сценичния псевдоним Грета Гарбо и главна роля във филма "Сага за Йоста Берлинг" (1924 г.). По това време холивудската кинокомпания MGM, която търси таланти, за да победи европейската конкуренция, сключва договор със Стилър и той заминава за САЩ.

Стилър настоява MGM да сключи договор и с Гарбо, но директорът на киностудията Луис Б. Майер не бил впечатлен от ролите на шведката.
Стилър продължил да упорства и накрая актрисата била повикана в САЩ и неохотно привлечена като артист на компанията. Лично директорът Майер обаче й казва да отслабне, защото "американските мъже не харесват дебели жени". Освен че я подложили на много строга диета, MGM изправили къдравите й коси, коригирали зъбите й и оформили веждите, така че да подчертават погледа й.

Лицето на Гарбо било перфектно - фотографите можели да я снимат от всеки ъгъл и снимките винаги ставали идеални Тялото й обаче далеч не било така съвършено - малък бюст, широк ханш.

За да прикрият недостатъците на фигурата й, от MGM я снимали или в много близък план, като се фокусирали върху лицето й, или избирали снимки в цял ръст, на които тя е пищно облечена, така че фигурата й да не се очертава ясно.

През 1925 г. Гарбо участвала в серия нелепи фотосесии, които имали за цел да й създадат имидж на "загадъчна жена" (подобна кампания е свършила работа при друга актриса, която идва в САЩ като чужденка - Пола Негри), но още със започването на снимките на "The Torrent" (1926) MGM разбрали, че държат в ръцете си златна мина.

През 1928 г. Стилер бил уволнен от MGM след продължителни скандали и скоро след това починал. Тогава изгряла звездата на Гарбо. Първоначално MGM отказвали да повишат заплащането й, въпреки че тя вече им носела много повече пари. Тогава Гарбо ги заплашила, че ще си тръгне, и пред опасността да изгубят водещата си актриса, от студията били принудени да изпълнят изискванията й. След този случай всеки път, когато не била доволна от снимачния екип или от заплащането си, Гарбо често въздъхвала:
"Мисля, че ще се върна обратно в Швеция". Всеки път това изправяло косите на режисьорите и продуцентите и те се втурвали да изпълняват всяко нейно желание.
Да се работи с Гарбо не било никак лесно. Твърди се, че MGM не знаели нито адреса й, нито телефонния й номер, а на другите актьори на компанията било забранено да се приближават до нея.

Гарбо напускала снимачната площадка точно в 18 ч., дори ако снимките на съответната сцена не са завършили. Известна била и репликата й "Искам да бъда сама" (I want to be alone).
"Никога не съм казвала, че искам да съм сама. Казах съм, че искам да бъда оставена на мира (I want to be left alone). Има огромна разлика", твърди обаче тя.

Освен в самото начало на кариерата си, тя никога не давала интервюта, не подписвала автографи, не ходела на премиери, не отговаряла на писма от почитатели и не допускала външни хора на снимачната площадка.

Във филма "Дяволът и плътта" (1927), Гарбо се запознала с Джон Гилбърт, който изпълнявал главната мъжка роля, и за всички станало ясно, че това не е просто временно увлечение.

Тандемът Гарбо/Гилбърт се събира още веднъж за екранизацията на романа на Толстой "Ана Каренина".

Двамата решили да се оженят, но Гарбо така и не отишла на сватбата. Актрисата, която до края на живота си не се омъжва нито веднъж, изживява няколко любовни истории с известни личности като барон Ерих фон Голдшмид-Ротшилд, писателя Ерих Мария Ремарк, фотографа Сесил Бийтън (който описва себе си като "ужасен, наистина ужасен хомосексуалисти"), гръцкият милиардер Аристотел Онасис и диригента Леополд Стоковски. Не е тайна, че Гарбо е имала лесбийски наклонности. Сред любовниците й попадат две от най-известните бисексуални знаменитости по онова време - актрисата Луиз Брукс и писателката Мерседес де Акоста. Дъщерята на Марлене Дитрих също разкрива, че майка й е имала интимна връзка с Грета Гарбо. Двете се запознали на снимките на филма "The Joyless Street", където шведката играела главната роля, а германската певица била статистка.
Всъщност Дитрих станала звезда тъкмо благодарение на Гарбо - "Парамаунт" натъкмили Марлене да изглежда като пълно копие на Гарбо и - според критиците - това бил един от редките случаи, когато копието станало по-добро от оригинала.

Години по-късно Гарбо приела предложението на Аристотел Онасис за пътешествие с яхтата му "Кристина", но отказала да се ожени за него, защото, по нейните думи, "предлага на всяка".

Тя е една от малкото звезди на нямото кино, които успели да постигнат успех и след като филмите започват да говорят.

Опасенията на MGM, че нейният глас и силният й шведски акцент няма да се харесат на публиката, се опровергали от бурния успех на "Ана Кристи" (1930). Филмът дори бил рекламиран с думите "Гарбо говори!".

Критиците отбелязват, че рекламното изречение би могло да бъде и "Гарбо играе", тъй като с този филм актрисата изоставя излъчването на "мистериозна изкусителка", което използва в немите филми и разкрива една своя по-богата, по-земна и меланхолична същност. Въпреки огромния успех на филма тя обаче не харесва изпълнението си.

Гарбо изпълнила ролята на изкусителната шпионка Мата Хари през 1932 г.; следва "Грандхотел" (1932 г.), след което отношенията й с MGM се влошили и актрисата не се появява на голям екран цели две години.

Когато най-накрая конфликтите й с компанията се уталожили, Гарбо получава договор, който й дал почти пълен контрол над филмите, където участва.

Актрисата веднага използвала властта си и поверила главната мъжка роля в "Кралица Кристина" (1934) на Лорънс Оливие вместо на Джон Гилбърт.

Продуцентът Дейвид Селзник я поканил за главната роля във филма "Dark Victory" през 1935 г., но Гарбо успяла да го убеди да й даде роля в друг негов филм - "Ана Каренина", отново екранизация по Толстой.
Изпълнението й в "Дамата с камелиите" (1937) пък е обявено от кинокритиците за едно от най-добрите в историята на седмото изкуство.

Гарбо е била номинирана четири пъти за "Оскар"
за най-добра актриса за ролите си във "Ана Кристи" (1930), "Romance" (1930), "Дамата с камелиите" (1937) и "Ниночка" (1939). През 1954-та получава почетна статуетка "за незабравимите си изпълнения".
Популярността й обаче винаги е била по-голяма извън САЩ и Гарбо започва да носи все по-малко приходи за компанията; за кратко тази тенденция е прекъсната от "Ниночка" (1939 г.) - успешен опит да се осветли образа на Гарбо благодарение на сцената, в която нейната героиня избухва в радостен смях.

Заради този епизод филмът получил и рекламното си изречение "Гарбо се смее!". Там актрисата самоиронично
въздъхва за пореден път: "Искам да бъда сама".

През 1940 г. станало ясно, че европейският пазар е изгубен, след което MGM предрекли и залеза на звездата на Гарбо.

Последният филм на шведската икона е "Жена с две лица" (1941 г.), посредствена комедия, която според някои критици била целенасочено продуцирана от MGM с цел да съсипят кариерата й.

Според критиците и публиката във филма липсват всички елементи, които правят екранното присъствие на Гарбо уникално. Всъщност лентата не е по-слаба от няколко други комедии, излезли по същото време, но за нея била огромна крачка надолу. Веднага след това
актрисата се оттегля от киното завинаги.

Всъщност обаче се смята, че тя просто станала по-взискателна към ролите си и заради това изминали години, преди отново да застане пред камера.

През 1949 г. Джордж Шлее успял да я убеди да се върне към киното, но Гарбо се опитала, както винаги, да контролира всичко, което не било в плановете му.

Освен това Гарбо поискала твърде висок хонорар, с който продуцентите не се съгласили и шведската киноикона била отхвърлена.
Шлее получил сърдечен удар, докато двамата с Гарбо били в Париж. Тя обаче изоставила мъртвия си приятел и се прибрала в хотела си.

Вдовицата на Шлее Валентина изрично забранила на актрисата да присъства на погребението и дала строги инструкции в бъдеще
"този вампир" да не припарва до гроба на съпруга й.

Портиерът на блока, където живеели двете жени, внимавал те да не се засекат. Когато веднъж това все пак се случило, Валентина се прекръстила.
Гарбо се оттеглила напълно от шоубизнеса на 36-годишна възраст и заживяла в 7-стаен апартамент в Ню Йорк на 450 East 52nd Street, където живее до смъртта си в пълна изолация.

Въпреки че настоятелно избягвала публичните изяви, тя останала любимата цел на папараците, които я преследвали навсякъде.

През 1951 г. получила американско гражданство, а три години по-късно била удостоена със специалната награда на киноакадемията "за незабравимите й роли".
Обичала да се занимава с градината си, където отглеждала цветя и зеленчуци. Известна била с дългите си разходки по улиците на Ню Йорк, облечена съвсем обикновено и винаги със слънчеви очила.
През годините тя инвестирала парите си разумно и в напреднала възраст се оказала доста богата. Пътувала често, а всекидневните й разходки по улиците на Ню Йорк привличали силно интереса на зяпачите, според които
да зърнеш Гарбо на живо било по-вълнуващо, отколкото да видиш НЛО.

Твърди се, че преди смъртта си, тя написала автобиография, но дори и да съществува, тази книга все още не е публикувана.
През 1987 г. вече старата жена изкълчила глезена си при падане. По време на дългото възстановяване не е можела да прави обичайните си дълги разходки и така започнало началото на края.

Две години по-късно се наложило да се подложи на хемодиализа заради сериозни проблеми с бъбреците.

Навръх Великден, на 15 април 1990 г., Гарбо починала от пневмония. Според последното й желание, тялото й било кремирано и прахът - погребан в стокхолмско гробище.

Години след нейната смърт интересът към личния й живот обаче остава все така горещ. Спомени на нейни приятели и познати показват една доста неочаквана Гарбо.

Зад внимателно гримираната, добре осветена и прецизно режисирана маска се разкрива
неприятна, депресивна жена, която не се интересува
от никой друг, освен от себе си. Зад гърба си Гарбо оставя блестящи роли и горчив вкус в устата.
Носи се легендата за неин приятел, който я цитирал неточно пред репортери. Веднага след случката той се обадил на актрисата по телефона, за да я помоли за извинение.
"Грета, мога ли да направя нещо, за да ми простиш?", казал той. Настъпила кратка пауза, след което Гарбо казала хладно: "Да. Затвори."

Прочети цялата новина

Свързани новини: