Фердинанд фон Ширах: Всеки от нас винаги е в опасност да прекрачи закона

в. Франкфуртер алгемайне цайтунг

Истински истории за дълбините на човешката природа разказва берлинският адвокат по наказателно право Фердинанд фон Ширах в първата си книга „Престъпления” (ИК „Сиела”). Разказите се основават на случаи от собствената му кантора. Освен за ревност, алчност, отчаяние и страст в тях се разказва естествено и за вечното „Кой го извърши?“. По-важният въпрос обаче е защо някой е извършил нещо. Един прекрасен дебют, грабващ от първата страница и без нито един фалшив тон. Следва интервю с автора от в. Франкфуртер алгемайне цайтунг

- Възрастен и учтив лекар убива след 40 години брак съпругата си с брадва, голям индустриалец е заподозрян в убийството на проститутка, жена умъртвява брат си… Всички истории от Вашата книга са минали през ръцете Ви. Май професионалният ви живот е доста пъстър.

- Така е, не липсва тръпка. Имам колеги, които твърдят, че се занимават с наказателно право само защото хората им разказват страхотни истории. Идва някой в кантората ви и ви разказва нещо, което наистина се е случило. Къде другаде го има това? Това е като добър филм, та даже и по-интересно. Естествено, има и по-трудни случаи, в един момент започва да ви писва от хленчещите съпруги на арестуваните ви клиенти. Или пък при бялата, т.е. икономическата престъпност. Там също е доста натоварващо при теб да идват все хора, които все са напълно невинни.

- С вашия опит сигурно можете да пишете и криминалета за телевизията.

- Повечето автори на криминалета не ги изживяват лично, а си седят в квартал Пренцлауер Берг, пият си капучино и си измислят света по тяхно усмотрение. Затова и така обстоятелствено обясняват как някой е ял с нож и вилица, как покривката била прокъсана, как небето започнало да се заоблачава… В този смисъл аз съм късметлия. Имам си ги тези истории и затова мога да ги опиша и сравнително накратко.

- Не харесвате ли по-дългите форми?

- Един процес пред наказателния съд трае пет до десет дни. В това време можете доста добре да опознаете даден човек, а съдиите, често високо етични хора, дори се осмеляват в края на този период да отсъдят по въпроса за този човек. Ето защо краткият разказ е най-подходящият литературен жанр. Няма нужда да пишеш сто страници, за да характеризираш своя герой. Разбира се, по-хубаво е, ако можеш да пишеш като Марсел Прус и влизането на херцогинята в стаята ви се проточва на над 60 страници. Но това не съм аз, а човек пише само това, което е той самият.

- Като адвокат спазвате професионалната конфиденциалност. Налагало ви се е да променяти имена и детайли, за да е невъзможно издирването в интернет, нали?

- Да. Вие опитахте ли?

- Да, опитах да открия случая с двамата хулигани, убити с по един добре премерен удар на берлинска гара от невзрачен човечец, след като го заплашили с бейзболна бухалка. Но нищо не намерих.

- Този случай изобщо не се е появявал в медиите. Трябва, разбира се, да пазя личните права на клиента, защото нарушаването на тази норма би представлявало престъпление.

- В историята ви се оказва, че невзрачният мъж вероятно е професионален убиец, който същата сутрин е извършил убийство в Берлин. Вие сте го отървал от затвора. Как се чувства един адвокат, когато защитава подобни клиенти?

- Адвокатът не се чувства по-различно от повечето останали хора. Според него голяма част от клиентите са виновни. Но не става дума за това. Аз не размишлявам дали някой е виновен или не. Въпросът е дали има достатъчно доказателства, за да бъде той осъден. Това ...

Свързани новини: