Бъсеску се връща, политическата битка продължава

Траян Бъсеску, президентът на Румъния, спечели една битка. Но политическата война между държавния глава и премиера на страната вероятно ще продължи. На 21 август Конституционният съд обяви за невалиден референдума за импийчмънта на Бъсеску, който се състоя на 29 юли. Въпреки че 88 процента от гласувалите поискаха Бъсеску да си отиде, съдът постанови, че участието е под минимума от 50 процента от регистрираните гласоподаватели, изискван от конституцията.

На теория, Бъсеску вече може да се върне към задълженията си. На практика, мнозинството в парламента ще направи това възможно най-трудно. Те все още могат да въртят номера, предупреждава Сорин Йоница от “Експерт Форум”, букурещки мозъчен тръст.

Политическата криза в Румъния продължава вече два месеца и вероятно ще се засили с наближаването на парламентарните избори през ноември. Крин Антонеску, лидер на Национално-либералната партия, който е временен президент на Румъния по време на суспендирането на Бъсеску, заяви, че партията му няма желание да съжителства с Бъсеску след връщането му на поста. Премиерът Виктор Понта, близък съюзник на Антонеску, също обеща да продължи борбата с Бъсеску, докато президентът и неговият режим не бъдат премахнати.

Бъсеску оцелява след референдум за импийчмънт за втори път откакто пое длъжността преди осем години. Той многократно е казвал, че усилията на Понта да го свали от поста са свързани с опитите на правителството да поеме контрола над съдебната система и държавните институции. “Последната битка е за контрола върху правосъдието”, казва Йоница.

Членовете на старата политическа гвардия са обезпокоени от нарастващата независимост на главния прокурор и антикорупционната агенция, които може да тръгнат по следите им. Сигнал за аларма беше осъждането по обвинения в корупция на Адриан Нъстасе, бивш премиер, който сега е в затвора. Изглежда, че те използват Понта (който стана уязвим, след като наскоро срещу него се появиха обвинения в плагиатство), като инструмент за вкопчване във властта.

Ключът към успеха или провала на референдума за импийчмънта беше избирателната активност. Понта заяви ден преди решението на съда, че над три милиона румънци живеят в чужбина и личните карти на над един милион от тях са изтекли. Опозицията критикува правителството, че се опитва да дисквалифицира тези гласоподаватели (което би понижило прага, за да направи референдума валиден), обяснявайки, че управляващият съюз няма законното право да направи това.

Официален представител на Съвета на Европа спомена за “шокиращ” политически натиск, пред който бил изправен Конституционният съд преди решението. Някои от съдиите казаха, че са получили смъртни заплахи и призоваха европейските институции за закрила.

Някои от по-умерените министри от кабинета на Понта подадоха оставка скоро след референдума. Йоан Рус, министър на вътрешните работи, напусна поста си на 6 август. Рус заяви, че бил под натиск от страна на политици, включително Бъсеску и Антонеску. Следващият, който си отиде, беше Виктор Паул Добре, делегиран министър за администрацията, чието министерство участваше в организирането на референдума.

Румънската валута спадна до най-ниското си ниво спрямо еврото в резултат на политическата криза. Международният валутен фонд е обезпокоен. След сключеното стендбай споразумение за заем от 5 милиарда евро той призовава правителството да приложи серия от мерки за икономии и приватизации до края на септември.

Европейският съюз и Съединените щати наблюдават отблизо политическата криза в Румъния. В Брюксел бяха повдигнати въпроси дали е било грешка допускането на Румъния в ЕС. Сега зависи от румънските лидери да покажат на Запада, че имат силно желание да превърнат страната в напълно функционираща демокрация. Събитията от последните няколко месеца създават впечатлението за страна, която регресира в почти всяко отношение.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: