Един ден в големия пожар на Рила

Тръгваме от София в 3 часа през нощта. Денят е събота, третият от избухването на големия рилски пожар. Билото над Рилския манастир е пламнало в четвъртък в 12,10 часа. Това е третият пожар в Рила за седмица.

Пътуваме 3 джипки от OFFRoad-Bulgaria.com с уговорката да бием тревога, ако има нужда от още помощ. Имаме известни съмнения, че ще сме полезни, защото пожарът е на голяма надморска височина в неприсъпна местност.

В 5 часа вече сме в щаба при водослива на Рилска и Илийна река, на 4 км опреди Рилския манастир.

Приятна е изненадата колко хора и машини са струпани в района.

Вляво на преден план е областният управител на Кюстендил Владислав Стойков. Зад него е шефът на пожарната в Кюстендил комисар Гроздан Христов, който ръководи операцията по гасенето на пожара.

Снимка: Pasific

 

 

 

 

Записваме имената и джиповете си в списъка за доброволци.

Разпределяме кой какъв товар и хора да качи в джипа.

За всеки случай си записваме телефоните на доброволците, които взимаме. Макар че няма нужда – от тук, та до вечерта обхват няма да има.

 

Следва една новина, която е едновременно приятна и шокираща. Път до пожара има. Значи ще бъдем полезни с джипките си. Още от сутринта Ник Николов – редовен участник в акциите на OFFRoad-Bulgaria.com,  споменава за този път. Гледал го е в Google Earth и си го е харесал като вариант.

Всъщност много добре знам този път, вървял съм го. Навлиза много, много дълбоко в Средна Рила. Шокиращото е, че пожарът е стигнал чак до там. Това значи много, много километри огън. 

 

Малко география на района с любезното съдействие на чичко Гугъл. На първия скрийншот много добре личи масивът на Средна Рила. Тя е заключена между Рилска река, на която е Рилският манастир и Илийна река. Двете се сливат на 4 км преди манастира. Там е и щабът на операцията.

Пожарът е започнал високо в безлесната част на склона, който се спуска към Илийна. Най голямата драма е да не прехвърли билото, защото под него, но от другата му страна е Светата обител.

По долината на Илийна река има хубав черен път. Почти 20 км той върви право на изток, после завива обратно и тръгва да се връща на запад, но на много по-горно ниво. Свършва по склоновете на връх Баба – доста далече от мястото, където започна пожара. Това е втората индикация за мащаба на пожара след съобщението, че горят 1500 декара. Само за сравнение – при пожара на Витоша се споменаваха цифри между 250 и 380 декара.

 

Доста бързо натъпкваме джиповете с хора, вода, храна и инструменти. Приятно впечатление прави, че този път откъм логистика са се погрижили много добре. Има огромно количество хранителни пакети. Малките са с питка, кебапче, две кюфтета и обелена краставица. Те са за хората, които ще катерят пеша. Големите са с цял хляб, палка салам, няколко консерви, кисело мляко, бутилка вода. Тях ние, доброволците, трябва да качим до пожарникарите, които вече са тръгнали нагоре.

Пътят е много, много дълъг. Кара се бавно и отнема около час и половина. Подминаваме няколко машини, които геройски са се пробвали да извозят хора нагоре и са грохнали.

Спираме да напълним вода на последното възможно място.

Пред погледа ни би трябвало да е огромната долина на Илийна. Би трябвало, защото нищо не се вижда. Цялата долина е в плътен дим.

Снимка: Ник Николов

Не е ясно дали димът е от актуалния пожар, който сме тръгнали да гасим или от първия рилски пожар в местността Радовица, който още тлее.

Нашият водач е Спас – пожарникар от град Рила, който перфектно познава района. Впоследствие ще се уверим, че хората, които познават планината така добре, съвсем не са много.

Спас от 8 дни спи по няколко часа на ден. Бил е дежурен, когато е избухнал първия пожар на Радовица. Той се води „овладян“. Това значи, че е ограден отвсякъде с просеки, но продължав да пуши и то много.

Колегите го палят контролирано, за да изгорят кладите, по които огънят може да се прехвърли към незасегнатата гора, обяснява Спас.

Той е бил в екипа на Радовица в четвъртък, когато е забелязал, че и отсреща гори. Спас е първаият, съобщил за новия пожар в 12,10 ч в четвъртък. Оценил е огнището на „8-10 декара, айде 12 да са преко сили“.

Пътят свършва малко преди 8 часа, а това, което следва е такъв душевадник, какъвто и в най-екстремните преходи рядко се среща. Склонът е тревист, но много, много стръмен. Натоварваме се с каквото можем да носим и тръгваме нагоре.

Най-гадно се носят храсторези. Ние мъкнем 2. На единия се редуват Гошко-Лошко и Пасифик от форума, на другия – 2 момчета, които са разбрали за нуждата от доброволци от OFFNews.

Снимката е правена чак горе по равното.

По склона никой нямаше мерак за снимки.

 

 

 

На върха се събираме огромна група: 8 пожарникари от София, 4 полицаи от Дупница, горски от Белово и ние. Грохнали сме.

Даже известно време не забелязваме, че в далечината вече се вижда пожарът.

 

 

 

 

 

Втренчили сме се в склона, който още не вярваме, че качихме.

Онова много далечно и ниско нещо, дето блещука, е някоя от джипките. От там тръгнахме.

 

 

 

 

 

По пътя към пожара срещаме стадо говеда, изникващи сюрреалистично от дима.

Спомняте ли си как в началото старателно уточнявах мащабите на пожара? И обяснявах как знаехме, че е 1500 декара, но не си давахме сметка какво точно е това.

 

 

 

 

Следващата снимка хубаво илюстрира шока от мащаба на пожара.

Аз се мъкнех последен и имах късмет да хвана цялата група, паднала като подкосена на първото място, на което пожарът е лъснал в цялата си прелест. 

Хората изглеждат страшно малки на фона на огромния фронт от дим и огън, пълзящ от запад на изток.

 

 

 

Това нещо няма гасене. Поне не с обичайните методи.

Още от петък се знаеше, че пожарът ще се гаси с „насрещен пожар“. Слабо си представях какво точно значи това.

Следващите кадри обаче добре илюстрират метода.

Малкият огън вдясно е запален нарочно. Около него има 40 души, които геройски го тупат с лопати в горния и десния му край и го оставят да се разгаря наляво към големия огън.

Целта е когато двата огъня се съберат отвсякъде да са заградени с изгоряла земя.

За да няма горивно натоварване – да се похваля, че и аз един пожарникарски термин съм научил.

И понеже все не съм сигурен дали ще ме разберете като говоря за мащаба, пак да си кажа.

Вижте колко малък изглежда нарочно запаления „насрещен“ огън на фона на фронтът, който бързо настъпва от запад на изток.

 

 

 

Специално потърсих снимка с голямо увеличение, на която да се види колко са малки хората на фона на „малкия огън“.

Техният водач е Георгиев. Младо момче от пожарната в Рила с голямо сърце и вечна усмивка. Така и не разбрахме чина му. 

В един момент вятърът се обръща. Завърта се нещо като торнадо от дим. Хората се оказват в средата на пушека. Виждаме ги как тичат нагоре и надолу, за да се измъкнат от дима. Даваме си сметка колко малко е нужно, за да стане голяма беля.

 

 

Само след миг там, където са били хората, вече има гъста пелена от дим.

 

 

 

 

 

 

 

От мястото, където сме ние, няма какво да направим. Отиваме да огледаме района. Картината никак не изглежда обнадеждаваща.

 

 

 

 

 

 

Фронтът е дълъг километри и обхваща около 1100 метра денивелация. Захваща отделните дървета в края на гората и тлее под нея.

На запад към Бричебор не може да се види нищо.

 В този момент си даваме сметка, че не ни е съвсем ясно какво правим, а да продължаваме да чакаме – няма полза.

Тръгваме към мястото, което водачът ни Спас е решил, че ще е ключово. Малка вада, дори не и поточе, където тревата е малко по-зелена. Оказва се прав и скоро там се пренася цялата офанзива.

Спас има своя теория за виновника за пожара и вероятно е много прав.

Това е разстението занофик или зановец. Допреди няколко години е се е срещало сравнително рядко в Рила. Животните го обичат много и стадата са го опустошавали. Стадата сега са много малко, а занофикът е обхванал в плътен килим цялото гърбище на  Средна Рила. Запалили ли се веднъж това полуцвете-полухраст няма угасяне. След няколко неуспешни опити да се гаси занофик всички си дават сметка за това.

Едиинственият начин е да се намери ивица без занофик и от нея навътре към пожара да се подпали гадния храст.

Всъщност през целия ден това и правим. Не гасим, а подпалваме нови пожари, които да спрат големия.

Отвреме-навреме някое огнище избухва.

 

 

 

 

 

 

 

И то на метри от огнеборците. Фронтът е толкова дълъг, че и 1000 души не биха стигали за гасене.

Затова правим точно обратното – палим. Огънят с кеф поглъща занофикът на запад, а ние стоим на влажната трева от изток. 

В това време под нас огънят в гората  доближава дерето. През него тече малка рекичка. Тя е една от малкото бариери, които могат да се използват при разпространението на огъня на изток. Но сама няма да се справи, трябва да й се помогне. Затова получаваме заповед да тръгваме надолу по дерето и да палим. Идеята е скатът около реката да изгори преди големият огън д адойде до него. И като дойде да няма какво да го подхранва и така да не се прехвърли на другия бряг.

Така изглежда ситуацията, когато влизаме в дерето. Десният огън е запален нарочно. Левият е фронтът на пожара, който вече настъпва към дерето. Имаме още стотина метра време, за да го прережем с насрещен огън.

 

 

 

 

 

В групата повечето са пожарникари от София. Има и две доброволки.

 

 

 

 

 

 

 

Пожарът вече плътно е доближил реката. Трябва да бързаме да запалим сухите треви по склона й.

 

 

 

 

 

 

Понеже някъде чух твърдения, че гората всъщност не горяла, прилагам тази снимка.

 

 

 

 

 

 

Следващата снимка изглежда още по-драматична, но всъщност е резултат от запаления от нас насрещен пожар и точно този ефект се търсеше.

 

 

 

 

 

 

А ето и как се палят насрещните пожари. През десетина метра откъм най-долната част на сухите треви. А както личи на снимките, те наистина са сухи и се разгарят за минути.

 Някъде тук батериите на апарата свършиха.

Това, което си заслужаваше да се снима, е пътят, който булдозерът прокара почти до долния край на пожара. От него надолу е малко вероятно да се разпространи огъня, въпросът е да не го заобиколи.

Финалът е долу в щаба със задължителното отписване и с изчакването на другите хора и джипките. Денят се е проточил до безкрайност. А на следващия ден в 5 започва нов. Вече не се знае кой поред…

—————–

ПП: В отделна публикация ще качим всички снимки и видеото.

 

 

 

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: