Пламен Димитров, президент на КНСБ: Увеличението на доходите има сериозна икономическа логика

- Г-н Димитров, вие поискахте увеличение на доходите в бюджетната сфера и на пенсиите с 10% от януари 2013 година, нарастване на минималната работна заплата на 330 лв., енергийни помощи за най-уаязвимите социални групи, както и спешно свикване на тристранния съвет. Има ли вече някакво развитие по вашите искания?
- Ние изразихме нашите искания още в началото на тази година и ги повторихме неколкократно, защото доходите трябва и могат да бъдат един от стимулаторите на растежа. Увеличението им зависи не само от производителността в съответния сектор, но също така от инфлацията и от покупателната способност. Само увеличението на доходите в условията на намаляващ износ и на стагнация може да бъде фактор за потребление и оттам да бъде двигател за икономически растеж. В Тристранния съвет, който ще се събере най-вероятно в началото на септември, ние не искаме да започваме дискусията с въпроса как оттук нататък България ще стимулира растежа, защото виждаме, че макар и да имаме финансова стабилност и относително добри показатели в бизнес средата, няма инвеститори, които да идват в нашата страна и да дават надежда за икономически растеж занапред, без който не можем да очакваме и трайно увеличение на доходите. Вече водим неформални разговори на ниво експерти, но в началото на септември ще очакваме и официалната позиция на Министерство на финансите, на правителството като цяло и на институции като НАП и НОИ затова как трябва да изглежда бюджетът и какви стимули ще има за развитие на икономиката.

- Според официалната статистика безработицата е малко над 12%, но според ваши колеги тя е доста по-висока. Какви са наблюденията и разчетите ви за пазара на труда?
- Със сигурност нещо тревожно става на пазара на труда. И то е негативно отражение на това, за което говорих преди малко – липсата на двигатели за икономически растеж. За първи път през летните месеци имаме увеличаване на безработицата и естествено – спад на заетостта. Обикновено през този сезон заетостта се увеличава, а безработицата пада заради сезонните работници, но, както виждаме, нищо такова в момента не се случва. Тенденциите очертават една наистина доста тревожна картина. Към тези около 400 хиляди официално регистрирани безработни трябва да прибавим и обезкуражените, чийто брой също нараства, както и нерегистрираните в бюрата по труда, с което безработните може би ще станат двойно повече от официално обявените. За нас обаче основният проблем винаги е бил не в безработицата, а в заетостта, защото именно тя, образно казано, храни всички системи, като осигурителната и данъчната, например. Без мерки, които да стимулират създаването на нови работни места, не можем да очакваме и реален икономически растеж.

- Как ще коментирате рязкото увеличение на цените на горивата, което също породи доста сериозно социално напрежение напоследък? Преди броени дни например Франция намали временно акциза върху горивата, докато тук ни убеждават, че това не може да стане без да питаме ЕС.
- Когато отваряме дебата, може ли или не може да се влияе върху цените на горивата, ние често забравяме, че те са една от малкото глобални стоки, чиито цени не се определят изцяло на пазарен принцип. Знаем как се договарят цените на петрола с основните производители и износители и много добре знаем, че там няма пазар, а има договореност. Кой кога и точно колко барела ще изнесе – всичко това зависи от договореностите между ключовите играчи. Често се твърди, че да се влияе на цените на горивата е непазарно поведение. Да, така е. Но, от друга страна, имаме чиста спекулация при цена на нефта от над 100 долара на барел в момента. Увеличението на цените на горивата има и психологически ефект. За всички нас остават съмненията, че когато са малко играчите, конкурентната среда не е защитена. Заради високите цени на горивата ние смятаме, че трябва да има компенсаторни мерки, както по отношение на бизнеса, към малките и средните предприятия, които са най-уязвими, така и по отношение на домакинствата. За домакинствата това може да стане със социален пакет от мерки и ние вече сме посочвали някои от тях.

- Да очакваме ли изостряне на социалното напрежение и верига от протести наесен?
- Ако няма компенсаторни мерки, ако не се поставят основите на една по-ефективна икономическа политика, ако управляващи и работодатели не се обърнат към хората с намерението да споделим тежестите заедно, а не всичко да се стоварва върху наемния труд – да, ще има. Подозирам, че ще има и протести, и вълнения, и социално напрежение. Всичко това обаче не трябва да се политизира, това искам да подчертая много ясно.

- В кои сектори, освен в БДЖ, има най-голямо напрежение в момента?
- Наистина БДЖ е един от най-тежките сектори в момента. Изпълнителният директор Йордан Недев подаде оставка преди няколко дни, както знаем. Дано това е за добро и да разкрие възможност за диалог и чуваемост сред мениджмънта на БДЖ, защото досега липсваше. В добивния бранш също има голям проблем от гледна точка на разплащанията между НЕК, ТЕЦ-те и оттам към минно-добивните дружества. Просрочията на плащанията там вече са доста големи, а това води след себе си или до спиране на производство, или до забавяне на заплати и до неплатени отпуски. По този въпрос вече имахме няколко срещи с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Ние се надяваме новият директор на НЕК Крум Анастасов да направи стъпките, чрез които да се стигне до регулярно плащане на възнагражденията. Финансови проблеми се натрупват и в средното образование. Там единният разходен стандарт не е коригиран вече пета година. Старият разходен стандарт, заедно с увеличаващите се пари за издръжка, може да доведе до училища, които излизат на минус. А това ще доведе до запор на сметки и неплащане на заплати в някои учебни заведения. Ще настояваме за увеличение на заплатите в началното и предучилищното образование още от тази есен, а за учебната 2012 – 2013 година ще искаме увеличение на доходите в цялата система на средното образование.
Не по-добре стоят нещата и в някои болници, особено в малките, където има недофинансиране. Това също може да доведе до сериозно напрежение.

Прочети цялата новина

Свързани новини: