Кръгът на виновниците за еврокризата е всеобхватен

Дебатът за това как да бъде разпределена цената за запазването на еврото често се съсредоточава върху един фундаментален въпрос, който остава неизречен, но се подразбира: "Кой все пак причини кризата?" Една догадка: не само гърците са виновни. В Германия обаче цари стереотип, че разпуснатите гърци са пропилели предимствата, които носи членството в еврозоната. Сред германските данъкоплатци се усеща явно негодувание, тъй като те чувстват, че от тях е било поискано да платят за греховете на гърците, както и на италианците и испанците. Нещата, естествено, не са толкова прости. Макар да е вярно, че редица гръцки правителства носят голяма част от отговорността за кризата в еврозоната, тъй като управляваха лошо националната икономика и финанси, има още куп други виновници. Сред тях са германските и френските банки, които отпускаха кредити на Гърция и надуха испанския строителен балон, както и европейските политически лидери, които преди повече от едно десетилетие въведоха еврото, въпреки че са знаели, че то има фундаментални дефекти. Кръгът на виновниците за кризата в еврозоната може да включва още капризните инвеститори в облигации, които подцениха риска от гръцкия дълг още преди 2010 година. Вина може да има и опасната им реакция дори на дребни събития, която нанесе вреди с високите цени на кредитирането на Испания и Италия, а оттам – и на техните икономики. Други възможни "кандидати за злосторници" са банковите регулатори и националните правителства, които създадоха стимули за европейските банки да трупат държавни облигации на европейски държави. Общественият дебат обаче изглежда се върти около културни стереотипи. Южняците са прахосници, които си живеят живота, а германците и понякога финландците, австрийците и холандците са скъперници без чувство за европейска солидарност. Някои от тези стереотипи са по-обидни: германският канцлер Ангела Меркел дори бе представена в гръцки и италиански медии като един съвременен Хитлер. "Играта на хвърляне на вината, която взема превес в политическия дебат в Европа, ясен показва, че трансграничното политическо сътрудничество в Европа е замразено", казва Джанкарло Корсети, професор по макроикономика в University of Cambridge. Въпросът за вината витаеше във въздуха през последните дни, когато Меркел, френският президент Франсоа Оланд и други лидери от еврозоната се сблъскаха с вероятността Гърция да се нуждае от още помощ, освен вече получената, за да избегне неконтролирано излизане от валутния съюз. Еврото може да изчезне, освен ако европейците не спрат да търсят виновник и не се съгласят да си поделят цената на решението, предупредиха група известни икономисти от мозъчния тръст Institute for New Economic Thinking (INET), който е финансиран от Джордж Сорос. "Степента, в която пазарите сега наказват конкретни страни, може да е бледо отражение на национална отговорност", подчерта съветът на INET в публикуван миналия месец доклад. Дълговата криза в еврозоната има своите корени в решения, взети през 90-те години на 20-и век, когато европейските лидери планираха единната валута. Мнозина икономисти предупреждаваха, че Европа все още не разполага с ключови елементи, необходими, за да проработи еврото, като общ европейски банков регулатор и система за подпомагане на изпаднали в затруднено положение финансови институции. Тези недостатъци започнаха да се чувстват болезнено, когато ирландските банки започнаха да затъват през 2006 година. Ирландия бе принудена да плати сама по-голямата част от цената на спасителния план, което ускори изпадането на страната в дълговата криза, от която тя все още се възстановява. Испания е изправена сега пред подобен проблем с банкова криза, от която не може да излезе сама. Еврозоната не разполага и с ефективни инструменти за дисциплиниране на онези свои членове, които нарушиха определените с договор тавани на държавния дълг и бюджетния дефицит. Тези недостатъци бяха добре известни. Европейските лидери, водени от своите френски и германски колеги, обаче решиха да въведат еврото така или иначе, приемайки теорията, че могат да се справят с дефектите на по-късен етап. Сега те се опитват да създадат общ банков регулатор и да въведат по-строг фискален режим в условията на такава по-голяма криза, каквато те дори не са си представяли. Вярно е, че преди да се присъедини към еврозоната през 2001 година Гърция е криела истинския размер на своя дълг, понякога с помощта на финансови трансакции, нагласени от Goldman Sachs. Съвсем не бе тайна обаче, че Атина мами с числата. Евростат започна да предупреждава за това още през 2004 година. Въпреки това европейските банки и по-специално френските и германските продължиха да заемат пари на Гърция. В края на юни 2009 година, точно преди да избухне кризата, Гърция дължеше на френски банки 76,5 милиарда евро и на германски - 38,6 милиарда евро, по данни на Банката за международни разплащания. Тези цифри включват задълженията както на държавния, така и на частния сектор. Германските и френските банки заеха също така огромни суми на Испания и Италия. Германия отпусна кредитите, за да може те да бъдат използвани за купуване на нейни стоки. Тя изпълнява схема в свой собствен интерес, твърди Адам Позън, американски икономист, който е външен член на Комитета за валутната политика на Bank of Еngland. Сега Германия се мъчи да запази единството на еврозоната. Меркел обеща в петък (24 август) в Берлин на гръцкия премиер Андонис Самарас подкрепа за страната му в момент, когато тя се опитва да възстанови икономиката си и да остане част от валутния съюз. Испания също ще се нуждае от пари, за да спаси банките си. И Европа трябва да реши как да обуздае цените на кредитирането на Испания и Италия, така че те да не се присъединят към Гърция в списъка на застрашените членки на еврозоната. Меркел обаче е с вързани ръце от широко разпространения сред нейните избиратели възглед, че Гърция не заслужава повече помощ. Европейският съюз и националните регулатори също допринесоха за избухването на кризата. Те насърчаваха банките да купуват купища дългове на Гърция и други европейски страни. Според правилата на ЕС всички задължения на държави от еврозоната бяха определяни като "нерискови". Това означаваше, че не бе необходимо изобщо банките да държат резервен капитал като застраховка срещу евентуални загуби по притежаваните от тях европейски суверенни дългове. В очите на мнозина политици, икономисти и граждани в северните страни единственият начин Испания и Италия да намалят цената на своето кредитиране е като убедят инвеститорите, вложили пари в техни в облигации, че държат разходите си под контрол и ремонтират старателно своите икономики. Без натиска на пазара, твърдят германската и други централни банки, политиците в изпадналите в затруднение страни няма да предприемат необходимите мерки. Корсети обаче привежда довода, че част от допълнителните премии, които инвеститорите искат сега за испанските и италианските облигации, отразяват липсата на сплотеност между държавите от еврозоната, а не само вътрешната политика на страните членки. В действителност цените на кредитирането на Испания и Италия намаляха през последните седмици, когато лидерите от еврозоната показаха признаци на по-ефективно сътрудничество. "Веднъж да се появи политическото сътрудничество, и нещата ще изглеждат по-управляеми", твърди Корсети. "Има много малко място за стереотипи, ако искаме да имаме решение." По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: