Луно, Луно, земьо македонска

Коментар на проф. Драгомир Драганов за "Тема"   Когато преди около 40 години го чух от колегата Дора, бях убеден, че вече е изфирясала. Или, ако използвам терминологията на съвременните тийнейджъри, е „изтрещялка". И тъкмо да позвъня на тогавашния 112, тя скромно добави: „Лондоне, Лондоне, сущо Скопие". Е, тогава реших да не звъня. Защото Дорето ми обясни, че просто препредава „мислите" на свои колеги - македонски състуденти в Москва. Започвам така остро, защото ме е яд. По страшно много причини. Първо: част от рода ми е „бежански" В смисъл, избягали от Македония в България. За обратното не съм чувал - от родата ми до Люпчо Георгиевски. Второ, ние тук си ги приехме. Като братя. Защото сме от една кръв - българска

Прочети цялата новина

Свързани новини: