Скопие и София пак на ръба на нервна криза

Изложба на Националната университетска библиотека „Свети Климент Охридски“ – Скопие, озаглавена „Хиляда години писмена традиция в Македония“, отново стана повод за полемика между македонските и българските медии.

По план на македонското културно министерство 39 древни ръкописи и ръкописни книги (от 10 до 19 век) трябва да бъдат показани през октомври в Кралския музей „Маримон“ в Брюксел.

Изложбата се организира в тясно сътрудничество с посолството на Македония в Брюксел и организацията „Валони-Брюксел Интернасионал“ (ВБИ).

Реакциите в България

От видеоматериал на македонската телевизия „Сител“ ясно се вижда, че част от ръкописите, които ще бъдат изложени в музея, са на старобългарски, констатираха в сряда от ВМРО-БНД.

Според ВМРО-БНД трябва да има остра реакция от страна на българския външен министър, както и от министъра на културата. Посланикът ни в Скопие трябва също да реагира по дипломатичен път със специална протестна нота до македонското правителство, категорични са националистите.

Кралският музей в Белгия сигурно се е полакомил за парите, предложени от Скопие, заяви пред агенция Фокус директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

Въпреки гръмкото си име, научните сътрудници в Кралския музей на Белгия сигурно са крайно невежи, поне в областта на световната славистика. Знаем, че такова понятие – македонско средновековно ръкописно наследство, няма и не може да има, коментира Димитров.

Евродепутатът от ЕНП (ГЕРБ) Андрей Ковачев се е свързал с организаторите на изложбата от белгийска страна – Кралския музей „Маримон“ в Брюксел и организацията „Валони-Брюксел Интернасионал“ (ВБИ). И двете белгийски организации са уверили Ковачев, че все още няма съгласувано име на изложбата, но че в това име няма да фигурира думата „македонски“.

От организацията „ВБИ“ съобщават, че двама учени от Католическия университет в град Льовен са командировани в Република Македония, за да се запознаят с ръкописите, които предстои да бъдат изложени в Брюксел.

Андрей Ковачев е получил също така уверение от белгийска страна, че тези ръкописи ще бъдат представени по научно обоснован начин, който ще се базира на доклад от двамата учени. Белгийската страна е готова да обсъди техните заключения и с българските учени.

Реакциите в Македония

Македoнското средновековно ръкописно богатство разбуди страстите на „бугарските историчари“, съобщи във вторник проправителствената македонска телевизия „Сител“. Телевизията цитира и Божидар Димитров с твърдението: “Няма стари македонски ръкописи“.

Бугарските медии и „квазинаучници“ не мирясват. От България пристига и призивът до българското външно министерство, българското посолство в Скопие, до българските депутати от всички парламентарни групи, до българските историци, научни работници и общественици да реагират, пише онлайн изданието MKD.mk.

MKD цитира директора на Националната университетска библиотека „Свети Климент Охридски“ Миле Бошески, че досега никой не е успял да презентира в света такова голямо ръкописно наследство.

Зад кулисите на скандала

През май тази година бившият македонски премиер Любчо Георгиевски коментира в Аулата на Софийския университет, че в Македония съществува юго-комунистическа мрежа, която постоянно създава проблеми с България.

В програмата на тази структура е да се измислят все повече спорове с България и да има инциденти. Ако забележите на няколко месеца – понякога на 3 месеца, понякога на 5-6 месеца, от македонска страна се правят някакви инциденти спрямо България, заяви Груевски.

Днес проф. Христо Матанов, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски” по средновековна балканска история, заяви пред агенция Фокус:

„Всеки човек, който знае да прави анализ, знае кой няма полза от интеграция на Западните Балкани и от тяхното присъединяване към ЕС… Според мен – това е Русия, но това е мое мнение, без да мога да бъда абсолютно сигурен. Нямам достъп до по-особена информация. Това са неща, които съм наблюдавал, и които се шушнат на неофициално ниво – включително и тези много пари, които се дадоха за паметниците в центъра на Скопие. Човек трябва да се запита – откъде една, не много богата държава, може да си позволи да извади стотици милиони евро за статуи, правени в Италия, за грандиозни строежи в т.нар. „уж македонски стил” и т.н.”

Юлиуш Висожински

Прочети цялата новина

Свързани новини: