Близо 1.5 млн. българи живеят зад граница, други 27% са готови да емигрират

Между 1.2 млн. и 1.6 млн. българи са емигрирали от страната в годините на прехода, а 27% от хората в страната биха емигрирали и сега. Това показват резултатите от проучване за нагласите за работа извън граница, извършено от КТ “Подкрепа“.   Основната причина, поради която българите търсят препитание зад граница, е ниското равнище на заплащане у нас и липсата на работа.   По данни на Евростат и Националния статистически институт (НСИ) годишно страната ни напускат между 20 и 25 хиляди души на възраст 25-39 години. По думите на лидера на КТ “Подкрепа“ Константин Тренчев това са най-образованите ни специалисти.   Според данните на "Подкрепа" 320 хиляди са българите в САЩ, Канада и Австралия, 360 хиляди живеят и работят в Германия, Франция, Португалия, Испания и Италия.   Броят на българите в Турция е 300 хиляди, в Гърция и Кипър - 290 хиляди, 60 хиляди са в Чехия, Унгария и Полша.   В рамките на проекта "Подкрепа за достоен труд" от КТ "Подкрепа" са анализирали нагласите на повече от 1200 работници и служители за работа в страните от ЕС. Те са направили две анкети – през 2011 и 2012 година като през миналата година 27.32% изявяват желание за емиграция, а през тази – малко по-малко - 26.7%.   Предпочитаните от българите държави за емиграция са Германия, Великобритания, Испания и Гърция, към която въпреки кризата интересът не е намалява. Официално въведените изисквания, ограничения и забрани в някои страни от ЕС продължават да са фактор, задържащ трудовата миграция.   От друга страна много българи се притесняват, че могат да бъдат измамени от българска фирма, предлагаща работа в чужбина, и затова предпочитат да не рискуват. Като цяло изследването отчита, че добре образованите българи, които заминават за чужбина, успяват да се реализират добре.   По-голямата част от хората – около 60 на сто - биха останали зад граница за неопределен период от време, докато 35% заявяват, че задължително искат да се върнат обратно в България.   От КТ "Подкрепа" са изследвали и нагласите на работодателите да наемат работници от ЕС. Реалността показва, че по-скоро става дума за единични случаи при назначаване на чужденци, като в някои от най-големите предприятия става дума за временно командировани експерти от страни в ЕС.   Според общите данни, събрани за фирмите, налице е стесняване на производството за големи и средни фирми, закриване на малки фирми, високи равнища на обща задлъжнялост, относително стабилизиране на фирмите, имащи външни пазари, особено извън ЕС. Поръчките не предполагат назначаване на нови работници, като се правят усилия за задържане на сега наетите. Предвижда се дори преминаване на работа на половин ден, закриване на бройки и пенсиониране на някои работници.

Прочети цялата новина

Свързани новини: