Проф. Христо Матанов: Сегашното македонско правителство е доста антибългарско настроено и пропагандира тази си идея и сред обществот

По повод изложбата „Македонското ръкописно богатство през вековете”, която Македония ще представи в Кралския музей на Брюксел през октомври, Агенция „Фокус” разговаря с историка проф. Христо Матанов, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски”.

Фокус: Проф. Матанов, какъв е Вашият коментар на обявената от Македония изложба „Македонското ръкописно богатство през вековете”? Има ли такова ръкописно богатство?
Христо Матанов: Македонски средновековни ръкописи има дотолкова, доколкото има ръкописи, които се съхраняват на територията на днешната Бивша югославска република Македония. Това е ясно, както и в България има ръкописи, които не са български. Може да се каже - „еди какви си ръкописи от България”. Това, че в Македония правят подобно нещо, и се опитват да пропагандират някаква македонска идентичност, не ни учудва. Това сме го виждали и дори стана по-агресивно в последните години. Сегашното правителство е доста антибългарско настроено и се опитва да пропагандира тази си идея и сред обществото. Това се отразява както в тази плоскост, за която говорите, така и в усиленото строителство на статуи, правителствени сгради и триумфални арки в центъра на Скопие, което е нещо на границата между скулптурата и бутафорията, но това са реалностите, с които трябва да се съобразяваме. Личните ми впечатления са, че има подчертано засилване на антибългарските настроения. Ако вярвате на македонските теории - има македонска литература, каквато няма; има македонско-византийски литературни отношения, каквито не могат да съществуват. Така че - това са поредните кьорфишеци. Македонска средновековна книжнина нито по правопис, нито по език съществуват. Това е ясно. Няма спор. Това по света го знаят всички, но това е пропаганда.
Фокус: Каква е ролята на българската държава в създаването и запазването на тази книжнина през Средновековието?
Христо Матанов: Проблемът е, че много малко от това, което наричаме българско средновековно книжовно богатство, е съхранено в България. По редица причини - то е разпиляно в Русия, в Румъния, отчасти в Сърбия и в по-далечни сбирки. Така че тук ролята на държавата е ограничена. Тя няма достъп до тези чужди хранилища. Що се отнася до това, което е в България, мисля че се прави достатъчно. Има специалисти и книгохранилища, където те се съхраняват – Националната библиотека, Центърът „Иван Дуйчев”, БАН и т.н. Мисля, че се полагат сравнително добри грижи за тези, които са в България.
Фокус: Как е стоял този въпрос през Средновековието?
Христо Матанов: През Средновековието ситуацията е друга, средновековната държава не поема върху себе си такива функции, поема ги църквата. Когато става въпрос за книга, с която се служи в църква, тя се амортизира. Това е напълни нормално, защото тя непрекъснато се отгръща, чете се и т.н., особено, ако е хартиена, тя се поврежда. Освен това, в Средновековието няма условия за съвременно съхраняване, обезпаразитяване и т.н. на ръкописи и те се повреждат. Някои от тези, които са достигнали до нас, са в тежко състояние, проядени са от инсекти, някои имат влага, което изисква сериозна консервационна работа по тях. Не можем да очакваме от средновековното общество същото отношение към книжовното наследство каквото от съвременна държава. Освен това, през Средновековието една книга е ужасно скъпа. Особено ако е пергамент, т.е. обработена кожа, това е нещо, което струва цяло състояние, работи се бавно, трудно и т.н. Хартията е по-евтина, но по нетрайна.
Фокус: Каква е ролята на българската държава за финансирането и изграждането на духовни средища като Охрид и Света гора?
Христо Матанов: Ролята й е голяма. Понякога владетели или боляри са били спонсори на книги. Поръчвали са книги за собствените си библиотеки. Христоматийният пример е Четириевангелието на Иван Александър, което сега се пази в Британския музей, което е предназначено за библиотеката на царя – фантастично изработен ръкопис, или преводи на византийски хроники, каквато е хрониката на Константин Манасий. В това отношение се прави нещо, но в Средновековието няма същото чувство за значимостта на всяка старина.
Друг христоматиен пример е, ако някой книжовник през Средновековието попадне на пергаментен ръкопис с глаголица, която не е в употреба, той спокойно изтрива глаголическия текст и пише отгоре на кирилица, т.е. той няма това чувство – ние сега ако видим глаголически текст, ще изпаднем във възхищение и ще го обгрижваме като голяма светиня. През Средновековието такова чувство е нямало. Това е нормално за средновековния тип мислене.
Фокус: Според Вас – каква е разликата, когато Британски музей показва Лондонското четириевангелие на цар Иван Александър, и когато в Брюксел се представят средновековни български ръкописи като македонско ръкописно богатство през вековете?
Христо Матанов: Разликата е очевидна. При Четириевангелието очевидно, че става въпрос за ръкопис с български произход, поръчан от български цар. Тук не може да има съмнение, дори и в Македония няма да кажат, че това е македонски ръкопис. Вероятно по-различно стоят нещата, когато някой ръкопис е съхранен на територията на днешна Македония. Тогава нещата стоят малко по-различно и мисля, че спекулациите се правят на тази основа. Те смятат книжовници като Климент Охридски и дори Светите братя за македонски книжовници. Става въпрос за държавна пропаганда, и то доста добре спонсорирана.
Фокус: След падането на България под османска власт в края на 14 век, много книжовници търсят спасение в тогавашна Русия. Има ли днес в Русия български средновековни ръкописи и какво е отношението на руската академична общност към тях – признати ли са за български?
Христо Матанов:Има добро отношение към тях, с изключение на това, че в Русия смятат онова, което наричаме старобългарски, за църковнославянски, и не винаги правят отчетлива разлика между онова, което е българско и онова, което е общославянско. Тази разлика трябва да се прави. Иначе в огромните хранилища на Русия има доста български ръкописи и отношението към тях е положително. Това е ръкопис, който е символ на една православна традиция от Средновековието, с български произход. Не бих казал, че и там винаги има голямо разбиране по отношение на българския принос, но светът е парцелиран на интереси и общо взето всеки си ги защитава какво може – някой по-добре, някой по-лошо.
Фокус: Какъв интерес представляват в Европа подобни ръкописи, за да се организират техни изложби – каква е публиката, която би проявила интерес към тях?
Христо Матанов: Старобългаристиката отдавна е световна наука с нея се занимават слависти от много висок ранг – западни, руски, чешки и всякакви други.
Това е един вариант на средновековна книжовна култура, към която не може да няма интерес - има интерес. Впечатлението ми е, че през последното десетилетие този интерес малко спада. Не мога да си обясня причините, но културната публика винаги е имала интерес към подобен тип елементи на средновековната култура, така че подобни изложби обикновено се посрещат с интерес.
Фокус: Каква, според Вас, е българската политика в отговор на македонската пропаганда?
Христо Матанов: Много може да се говори за българската политика по въпроса. Някои смятат, че не достатъчно активна, други смятат, че е достатъчно деликатна. Включително и държавници на високо ниво намекват, че когато Македония кандидатства в ЕС, тези неща ще бъдат сложени на масата. Европейският съюз не търпи съперничество в лошия смисъл на думата, между страни-членки.
Фокус:Всички претенции на Македония, свързани с историята, каква реакция будят в историците?
Христо Матанов: Не трябва да се заблуждаваме, в Македония имат някакво лоби в Европа и в Русия, което поддържа техните тези. Това трябва да ни е напълно ясно. Доста сериозна реакция има в Гърция срещу тези неща. Това вече е политически въпрос и не е моя работа, но имам чувството, че нашите югозападни съседи привидно искат да са в ЕС и да споделят европейските ценности, но неофициално като че ли много-много не искат, и може би някой ги подкрепя в тази им двуличност.
Фокус: Кой ги подкрепя?
Христо Матанов: Който има влияние в Македония, общо взето държи един възел на противоречия, който държи целите Балкани. Всеки човек, който знае да прави анализ, знае кой няма полза от интеграция на Западните Балкани и от тяхното присъединяване към ЕС... Според мен - това е Русия, но това е мое мнение, без да мога да бъда абсолютно сигурен. Нямам достъп до по-особена информация. Това са неща, които съм наблюдавал, и които се шушнат на неофициално ниво – включително и тези много пари, които се дадоха за паметниците в центъра на Скопие. Човек трябва да се запита - откъде една, не много богата държава, може да си позволи да извади стотици милиони евро за статуи, правени в Италия, за грандиозни строежи в т.нар. „уж македонски стил” и т.н.
Красимира ГЕОРГИЕВА

Прочети цялата новина

Свързани новини: