Въпросът за Европа тегне над холандските избори

Франс прес

Как да излезем от кризата? Трябва ли да подпомогнем страните от Южна Европа? Дали да търсим мнението на Брюксел, когато правим бюджета? Две седмици преди предсрочните парламентарни избори гласоподавателите в Холандия повече отвсякога обсъждат въпроси, свързани с Европа.

“Избирателите искат яснота: до каква степен еврократите могат да определят нещата у нас и доколко можем да решаваме сами”, пояснява за АФП Андре Кроувел, политолог от Свободния университет в Амстердам.

“Въпросът е дали ще преодолеем кризата съвместно с Европа или самостоятелно? (. . .) Дали в Брюксел или в Хага се решава бюджетът на една държава? В Берлин или в Париж?”, добавя той.

Холандският премиер либерал Марк Рюте връчи през април оставката на десноцентристкото си правителство на малцинството след неуспеха на преговорите за сваляне на бюджетния дефицит за 2013 г. под трипроцентната летва, въведена в еврозоната, напомня Кроувел.

Крайнодясната и евроскептична партия на Герт Вилдерс, подкрепяла правителството в долната камара на парламента, предизвика тогава падането на кабинета, като отказа да одобри бюджет на икономии, налаган според нея “под диктата на Брюксел”.

“Холандия се пита също дали наистина трябва все така да подпомагаме страните от Южна Европа, които са в затруднение”, изтъква Филип ван Прааг, политолог от Амстердамския университет.

С по-твърд тон към Европа

Подкрепяна в анкетите наравно с либералите, Социалистическата партия (”твърдата” левица) проявява категоричен евроскептицизъм, без обаче да стига толкова далеч като Герт Вилдерс, който настоява за отказ от еврото.

Социалистите искат например да се поставя на референдум всяко прехвърляне на правомощия “към технократите от Брюксел”.

“Европа трябва да прави онова, за което е създадена - да сътрудничи!”, потвърди наскоро лидерът на социалистите Емил Румер в дебати по телевизията: “А да сътрудничиш съвсем не означава да се правиш на шеф, седейки в Брюксел!”.

Либералите приканват за сурови ограничения и сваляне на бюджетния дефицит под 3 на сто от 2013 г. нататък (при 4,7 през 2011 г.), както настоява Брюксел. Социалистите обаче призовават за допълнителни инвестиции от три милиарда евро през 2013 г. с цел насърчаване на икономиката, като предвиждат бюджетният дефицит да бъде свален под 3 процента през 2015 г.

Под натиска на общественото мнение, все по-враждебно към програмите в помощ на Гърция, и на най-евроскептичното малцинство в своята партия, по време на предизборната кампания Марк Рюте също втвърди тона към Брюксел, отбелязва Ван Прааг.

Макар да продължава да се обявява за “силен” европейски пазар и “силна” европейска валута, Рюте уверява, че е против прехвърлянето на правомощия към Брюксел и евентуални нови проекти за помощ на Гърция.

Сред основните политически сили единствено Партията на труда открито брани евроинтеграцията. “За да преодолеем тази криза на еврото, трябва да споделим с други повече правомощия, отколкото смятаме за удобно”, заявява нейният лидер Дидерик Самсон.

Според проучване на “Ипсос синовейт”, чиито данни бяха публикувани в понеделник, либералите в Холандия ще получат 34 места в парламента от общо 150 (където разполагат с 31 след изборите от 2010 г.), социалистите - 30 (при 15 получени през 2010 г.), Партията на труда - 22 (срещу 30), а крайнодесните на Герт Вилдерс - 19 депутатски места срещу 24 тогава.

Центърът “Морис дьо Онд” прогнозира в неделя въз основа на свой сондаж, че социалистите ще изпратят в парламента 35 депутати, либералите - 32-ма, Партията на труда - 18 и също толкова - крайната десница.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: