Защо Европа избягва думата с “ф”?

Би Би Си

Европейските лидери, които смятат, че по-силната интеграция ще реши кризата с еврото, рядко използват думата “федерализъм”. А защо не, ако това имат предвид? Наистина ли тази форма на политически съюз е толкова притесняваща?

Август се превръща в Месец на мармота. Точно както през август миналата година, а и годината преди това, кризата в еврозоната провалиха отпускарските планове на европейските лидери. Гърция иска още време, за да изплати дълговете си, а пазарът на облигациите е в режим на атака.

За времето от миналия до сегашния август обаче се появи нов елемент в тази история. Теоретизира се върху ново дългосрочно решение на кризата: по-силно интегрирана Европа.

Германският канцлер Ангела Меркел внушава на родна почва тази идея в речите си от месеци. “Трябва да развием още повече структурата на Европейския съюз - това не означава по-малко Европа, а повече Европа”, заяви тя на конференция на своята Християндемокретическа партия в края на миналата година.

Представителят на Германия в управителния съвет на Европейската централна банка Йорг Асмусен стигна по-далеч, призовавайки за “споделяне на националния суверенитет” в критични области като данъците и бюджетите, и парламент с реални правомощия да контролира тези неща.

Онова, което имат предвид Меркел и Асмусен, но по някаква причина отказват да изрекат, е, че начинът да се спаси еврото е да се създаде федерална Европа.

Бившият британски премиер Маргарет Тачър далновидно осъзна, че това е единственият начин да се направи така, че еврото да работи. През октомври 1990 г. тя заяви в парламента: “Икономически и валутен съюз е наистина задната врата към федерална Европа и ние напълно и безпрекословно отхвърляме това”.

Каквото и да мислят хората за идеята за федерална Европа обаче, около нас има много федерализъм - както в Европа, така и навсякъде другаде. Германия е федерална република в края на краищата, а федерализмът има дълга и по-скоро славна история - особено в англосаксонския свят.

Джон Лок първи използва този термин теоретично през 1690 г. в “Два трактата за управлението”, за да покаже как едно управление влиза в съюз с друго. Великият политически философ нарича това “федеративна” власт. Всъщност, пише Лок, няма значение какъв термин ще използваме да опишем процеса.

Десетилетие и половина по-късно теорията намира приложение в реалния живот. Между Англия и Шотландия е договорен политически съюз, който да даде протестантски отпор на католическа Франция. През 1706 г. шотландската и английската преговаряща страна се споразумяват да обединят остров Британия в единна държава и шотландският и английският парламента трябва да ратифицират Закона за унията.

Мнозина в Шотландия не желаят да се откажат от суверенитета си, така че кралица Анна - монарх на двете страни, пише писмо до шотландския парламент.”Един нерушим и съвършен съюз ще е солидна основа за траен мир. Той ще гарантира религията, свободите и собствеността ви, ще премахне неприязънта помежду ви, както и съперничествата и разногласията между двете кралства. Той трябва да увеличи силата, богатствата и търговията ви и чрез този съюз целият остров, завладян от обич и лишен от страхове от различни интереси, ще може да устои на всичките си врагове”.

Законите за унията са одобрени през 1707 г. и представляват образец за това какво представлява федерализмът на практика - хората се отказват от правомощията си в някои области, запазвайки контрол над други.

Законодателният акт за унията гарантира наследяването на трона от Хановърската династия - на английския престол повече не се възкачва представител на Стюардите. Така шотландците (или шотландските водачи) се отказват от нещо, но получават други неща в замяна: шотландските бизнес интереси биват компенсирани за загубите в Новия свят, а шотландците получават свободен достъп да търгуват в английските колонии. Шотландците запазват и законодателната, и образователната си система, защото. . . англичаните всъщност ...

Свързани новини: