И германските болници боледуват

Франс прес

В Марбург, малък град в западната част на Германия, лекарите, медицинският персонал и жителите на града подеха кампания за отменяне на приватизацията на университетската болница, третата по големина в Германия. Този красноречив пример разкрива нездравото състояние на германското здравеопазване.

“За пациентите не се полагат качествени грижи, защото нямаме достатъчно медицински сестри. Немощните и възрастните пациенти, които нямат семейство, биват изоставяни. На колеги им призлява в работно време, защото не успяват да свършат всичко. Ужасяващо е”.

Разказите на анонимни служители на Университетската клиника в Марбург-Гисен (UKGM), подобни на този, публикуван през юли в местните вестници, не са рядкост. Особено откакто ръководството на единствената университетска болница, привазитирана досега в Германия, се сблъска с повишаването на цените и тази година реши да съкрати 236 от общо 9700 работни места.

“В Германия болниците са на доизживяване. Затварят малките болници, в другите се въвежда принципът на конвейера, след което оставят по-силните да оцелеят”.

От два месеца всеки понеделник вечер в голямата протестантска църква в Марбург се организират граждански дискусии за политиката в здравеопазването. Участват по неколкостотин души. В готическата сграда толкова много хора се събират само в празнични дни.

Редуващите се протести и петиции получават национален отзвук в Германия, която приема зле радикалните промени в болничната система, извършвани от петнайсетина години.

Германия преживя най-голямата вълна на приватизация на болници в Европа. Между 1995 и 2010 делът на частните болници се удвои и достигна 33 процента. Наред с това общият брой на болниците намаля с 11 на сто, сочат данни на Федералната статистическа служба Дестатис.

Регионите и общините орязаха финансирането. През 2004 г. бе въведена система на тарифи на здравни услуги, която породи надпревара за рентабилност. В резултат на това редица държавни болници бяха затворени или приватизирани.

Така бе открит пътят за възникването на частни клинични групи, като Фрезениус Хелиос (Fresenius Helios), Асклепиос (Asklepios) - притежаваща болниците в Хамбург от 2005 г. - или Рьон Клиникум (Rhon Klinicum), собственик на UKGM от 2006.

“Всички германски болници сега имат икономическо управление. Но защо тогава частните клиники са на печалба, а другите - на загуба”, пита Берн Хончик, хирург от Франкфурт и автор на здравна колонка във в. “Франкфуртер рундшау”. “Частните оператори пресмятат много внимателно съотношението приходи разходи за всеки пациент при постъпването му. Ако тарифите дават възможност за печалба, му правят операции, понякога излишни. Ако пациентът струва много скъпо, го изпращат другаде”, пише Хончик.

Същото заключение прави Улрике Кречман, общопрактикуваща лекарка в Марбург, която е основала през 2009 г. асоциацията Notruf 113 (”телефон за спешно повикване”), за да разобличава произвола в UKGM. “Rhon Klinicum иска да се работи на конвейер. Но това не е възможно в университетска болница, защото случаите са сложни - пациентите не са дойни крави”, възмущава се тя.

Въпреки това от 2005 г. броят на пациентите на UKGM се увеличи с 12,4 на сто и това доказва, че нещата не са толкова зле, казва Гюнтер Вайс, един от мениджърите на Университетската клиника. “Рьон Клиникум инвестира близо 400 милиона евро, за да разшири и модернизира UKGM”, казва той и напомня, че това е колосална сума, която бившият собственик - провинция Хесен - не е бил готов да плати.

Но сега болницата трябва да се съобрази с разходите, свързани с тези инвестиции, което налага съкращаване на работни места, както и предоговаряне на споразумението с провинцията за финансова помощ, добавя той.

Парадоксалното е, че отсега нататък противниците на приватизацията на болницата в Марбург-Гисен имат само една надежда: тя да бъде купена от още по-голяма частна група - Фрезениус. Споразумението с провинциалните власти предвижда, че в случай на смяна ...

Свързани новини: