Проф. Владимир Генчев, ръководител на екипа на БАН в ЦЕРН, пред в.”Класа”: Защо не пратим научен контингент в ЦЕРН, вместо войници в Афганистан

Професор Владимир Генчев е завършил „Атомна физика” във Физическия факултет на Софийския университет. Специализира в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ), г. Дубна, Русия. През 1976 г. защитава дисертация в областта на експерименталната физика на високите енергии. В института в Дубна участва в експеримента по дълбоконееластично разсейване на мюони (NA4 еперимент), които се провежда на ускорителя SPS в ЦЕРН, Швейцария. От 2001 г. е ръководител на Лаборатория по високи енергии към Института за ядрени зследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) на БАН. В ЦЕРН участва в експеримента CMS (Compact Muon Solenoid). В момента е ръководител на екипа на ИЯИЯЕ в ЦЕРН, участващ в експеримента за намиране на Хигс бозона.


 - Проф. Генчев, след дни заминавате отново в ЦЕРН в Женева, където всички очакваме потвърждение на откритието за Хигс бозона? Кога ще стане това. Американски учени изразиха предположение, че става дума за друг бозон.
 - В края на годината или най-късно до март  ще се разбере дали намерената частица е наистина Хигс бозон .В момента всичко говори, че това е действително този бозон, предсказан преди около 50 години и намерен едва преди два месеца. Удължиха с още 3 месеца срока на работа на Големия адронен колайдер, който трябваше да спре в края на годината за 2 години. Остава да се измери една величина – спин – вътрешен въртящ момент на частицата, който трябва да е 0, но има възможност и да е 2. Ако се окаже 0, това наистина ще е търсеният от години Хигс бозон. Разбира се, ще почакаме още няколко месеца, но че той съществува, за мен няма съмнение.

 - Очаквате ли революция във физиката?
 - Не, но това откритие е толкова голямо , че може да се сравни с откриването на електричеството или атомната енергия. То дава познание за произхода на Вселената, но революция, което аз разбирам като драматично  изменение в досегашната физика, няма да настъпи. Революция щеше да има, ако се окажеше, че това не е стандартният Хигс бозон.

 - Как се оценява българският принос в експериментите в ЦЕРН?
 - В института в Женева  са идвали много наши политици. Миналата година дойдоха министър Николай Младенов, Цецка Цачева. Първият , който дойде бе президентът Жельо Желев - през 1995 г., тогава още не бяхме членове на ЦЕРН. Идвали ли са и други министри. Пред тях ръководството на института се е изказвало толкова ласкателно за българското участие , че дори на човек му става неудобно от високите оценки. В лабораторията, в която се намираме сега, може да видите две от камерите, които работят и в ЦЕРН – там има  125 такива камери. И трябва да се подчертае, че те са направени в много труден период за българската икономика и за финансирането на българската наука. България участва от 1991 г. в този експеримент, а си спомняте каква бяха годините 1995-1997-ма.

 - Освен престиж, носи ли други ползи участието на България в тези проекти, конкретно пари – в тази криза?
 - Айнщайн е казал: Ако искам да видя резултата от моята работа утре, щях да стана обущар. Ние се занимаваме с фундаментална наука. Айнщайн е работил преди 100 г., но теорията на относителността намери практическо приложение от около десетина години – в навигационните уреди GPS. В тях се прави корекция за теория на относителността. Защото работят със спътници, които се  намират на различни разстояния и се въртят с различни скорости.
Вземете един джиесем апарат  и вижте колко нобелови награди има в него. Антената, радиоразпръскването, течният кристал са все открития, които са направени в определен момент, но чакат своето време, за да намерят приложение.
Така е и с Хигс бозона. Това фундаментално откритие със сигурност след години ще има приложение. Какво ще е то, никой днес не може да предвиди.

 - Да не oчакваме, че експериментите в ЦЕРН, в които участват 3000 учени, ще донесат някакви приходи?
 - Колайдерът в Женева се строеше 20 г.,  но примерно производството на свърхпроводник за него впрегна мощностите на целия свят . Той се произвеждаше във Франция, Германия и Италия и цялото годишно производство отиде за този ускорител. Заради  кристалите, нужни за електромагнитния калориметър на експеримента CMS се конвертира военното производство на Русия и Китай. Цели  5 години те работеха само за този експеримент.
Ускорители, по малки от този в Женева, вече работят в медицината, за  т.н. адронна терапия. Това не може да се оцени в пари - спасява човешки живот. Ценното в това ново направление на медицинската физика е, че снопът на ускорителя, който в момента е 16 микрона сечение (по-тънко от човешки косъм) точно може да се насочи в туморното образование.  Досега хората поглъщаха разни радиоактивни вещества за лечение на рак или се облъчваха от неутронен сноп, който е много широк и не може да се фокусира. Затова те умираха вместо от рак от облъчване. Адронната терапия се прилага вече и у нас. Кристалите пък се използват в т.н. позитрон емисионна терапия в медицината.

 - От СУ „Св. Климент Охридски” са притеснени, че нямаше кандидат-студенти за специалността физика. Ще внасяме ли един ден физици?
 - При нас в БАН, като дойде млад човек, учил 5 години физика, го назначаваме с 290 лв. Ако отиде в банка, ще взима 4-5 пъти повече. Това е неправилна политика и действително физиците в България ще изчезнат. Който завърши тук, веднага си намира работа в чужбина. В нашата Лаборатория по високи енергии в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, която е свързана с проектите в ЦЕРН, работят 15 души плюс 2-ма докторанти, от които 8 са в чужбина. От тях очаквам само двама да се върнат.

 - Но защо в България не се отделят пари за наука?
  - Защото политиците искат да има резултат едва ли не утре, той да се случи през техния мандат, за да ги изберат отново. А едно научно откритие, както казах, може да има реализация след 100 г.
Мисля, че някои области от науката в България ще се закрият. Смятам, че за този нов ядрен реактор в Козлодуй, ако се строи, или пък Белене, няма да има специалисти. Къде завършват сега в България ядрена енергетика? Явно ще търсят кадри от чужбина. Стигнахме до там, че едни домати и чушки не можем да произведем, а ще развиваме ядрена енергетика.

 - Виждате ли някакво решение?
 - Защо България не изпрати научен контингент в ЦЕРН, примерно от 100-на млади хора. След като досега изпращахме военни контингенти в Афганистан, Ирак, Косово, Камбоджа… Някой  да даже колко пари са похарчени и каква е ползата за България. В Ирак трябваше да ни върнат дълга, опростихме го.
И НАТО, и ЦЕРН са междуправителствени организации. Участието ни и в двете е ратифицирано от парламента. В НАТО сме били задължени по договор, в ЦЕРН,  мога да ви покажа конвенцията, е  същото. Една научна мисия ще струва по-малко от една военна.

 - Да се надяваме, че ще има по-голямо българско присъствие в ЦЕРН, големите изненади в бъдеще от колайдера с тъмната материя ли са свързани?
 - Тъмната материя и сега се търси. Ускорителят се спира за 2 години, защото още не може да достигне проектната си мощност. Той беше проектиран да има сблъскване на протонните снопове 40 милиона пъти в секунда в центъра на експерименталната установка. Сега това се прави с 20 милиона пъти  в секунда. Така че с по-голяма енергия и скорост на набиране на данни ще продължи да се търси черна материя. Черната дупка трябва да е някакво много плътно вещество, което може да се постигне само с много голяма енергия  на сблъскващите се насрещни снопове. Така, че след като се пусне януари 2015 г. отново колайдерът, експериментите ще продължат, както и тези за Хигс бозона.

 - Професоре, очаквате ли „Кюриосити” да намери следи от живот на Марс?
 - Съмнявам се. Възможно е да се намерят някакви микроорганизми, но за висши цивилизации, ако ги имаше, досега да са потърсили контакт с нас.

Прочети цялата новина

Свързани новини: