България и Румъния изпуснаха влака с европейските фондове

Френски сенатори посочват в официален доклад, че България и Румъния все още са страни в преход, които трудно усвояват европейските средства поради липса на върховенство на закона и капацитет. Забавеното усвояване на еврофондовете пък пречи на прехода към демокрация и пазарна икономика.   Преходният процес в Румъния "далеч не е завършил", докато в България се движи с "бавни темпове". Това посочват в доклада си френските сенатори Симон Сютюр, Мишел Билу, Бернадет Бурзе, Жан-Франсоа Юмбер и Катрин Морен Бесали, разпространен от EuroActiv. Петимата посетиха наскоро България от името на сенатската Комисия по външна политика.   В доклада, състоящ се от общо 50 страници, се отбелязва "историческото" разширяване на ЕС през 2007 г. с включването на България и Румъния, които според групата "действително" са франкофонски страни.   Въпреки това френските сенатори изтъкват големия брой недостатъци на Букурещ и София и отбелязват, че европейските фондове не са били усвоявани порядъчно, за да достигнат двете икономики нивото на европейските си партньори.   В бюджетния период от 2007-2013 Брюксел е отпуснал на Румъния 19.7 млрд. евро, а на България – 6.9 млрд.евро от структурните и кохезионния фонд. До януари 2012 г. Букурещ обаче успял да усвои едва 4% от тези средства, докато България – близо 19%.   "Това са най-ниските нива на усвояване в целия ЕС", отбелязват авторите на доклада.   Пропусната възможност   Пратениците на френския сенат напомнят, че структурните и кохезионни фондове на Евросъюза, отпуснати на България, са имали за цел да увеличат БВП на страната с 9% до 2015 г. в случай, че са усвоени напълно. При Румъния ефектът от евросредствата е оценен на 3.8% от БВП.   Румъния и България се радваха на рекорден растеж до присъединяването си към ЕС през 2007 г., но след това започва спад. Букурещ пострада тежко от рецесията през 2009 г. и 2010 г., и отчете слаб растеж от 2.5% през 2011. По всичко личи, че тази година ще бъде особено трудна и икономиката ще се отлепи от земята с едва 1.1%, посочват френските сенатори.   България имаше силен растеж от 6% в периода от 2002 г. до 2007 г. и спад от 1.7% между 2007 г. и 2009 г. През 2010 г. растежът бе почти нулев, а през 2011 г. българската икономика нарасна с 1.6%.   Проблем с върховенството на закона   Причините за неспособността на Букурещ и София да усвояват фондове са липсата на опит, на административен и юридически капацитет, продължаващите измами, както и редица ограничения при съфинансирането, е посочено в доклада.   "ЕК наскоро се съгласи, че нивото на съфинансиране би трябвало да бъде променено от 15% на 5% за Румъния и България", напомнят сенаторите.   Те също отбелязват, че в балканските държави комунистическата "диктатура" е "пожертвала две от общо трите живи поколения" и е унищожила гражданското общество.   Букурещ и София искат увеличение на средствата от структурните и кохезионния фонд за следващия бюджетен период 2014 – 2020 г. с една четвърт спрямо настоящия.   "Трудностите с усвояването на еврофондовете в България и Румъния напомнят, че при преустройството на една държава всичко е директно: тъй като върховенството на закона не е постигнато, административните и съдебните механизми остават ненадеждни и еврофондовете се усвояват зле. И докато се усвояват лошо, те не носят очакваните резултати", пишат сенаторите.   "След края на тази мисия участниците в нея достигнаха до заключението, че България и Румъния са все още в етап на преход и продължават да се борят да създадат държави, в които върховенството на закона е необратимо", отбелязват сенаторите.   Те са на мнение, че докладите на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка понякога са твърде строги, особено по отношение на Румъния. Последните доклади за двете страни, публикувани на 18 юли, са определени като "крайно негативни" за Румъния и "малко по-благосклонни" за България.   Въпреки това сенаторите подкрепят усилията на Брюксел да упражнява надзор. "За благото на Румъния и България и в името на Европа някой трябва да остане бдителен, тъй като в тези страни битката никога не е приключена", заключава докладът.   В него се отбелязва също, че някои от хората в България и Румъния, с които са се срещнали, са им казали, че без натиска от ЕК двете държави биха били в много по-лошо състояние. Томислав Дончев за ефектите и дефектите   Според министъра по еврофондовете Томислав Дончев проблемът със зациклилата съдебна реформа не би трябвало да даде отражение върху средствата за България през следващия програмен период 2014 - 2020 г.   “Двете теми не са пряко свързани”, коментира министър Дончев в отговор на въпрос по БНТ в понеделник сутринта.   Съгласно новите правила, които все още се обсъждат и не са окончателни, след 2014 г. ЕС ще дава пари само срещу реформи. Образно казано, “когато давате 1 лев на детето за училище, му казвате: ето ти 1 лев, направи каквото искаш с него. Ако приемем, че до момента ситуацията е била горе-долу такава, според новите правила инструкцията би звучала: купи си закуска и една тетрадка, и ако не си направил това, утре няма да ти дам пари. Нещата звучат по този начин”, разясни министър Дончев новите европейските правила.   Според него “най-важното е, че ако съответната държава не провежда реформи успоредно с разходването на парите, към края на 2016-а се прави един преглед и в сферите, където не е имало реформи, парите се спират”.   Позицията на България е новите условия за получаване на евросредствата “да са обвързани с изключително ясни и точни критерии, където може да коментираме изпълнено - неизпълнено, а не да бъдат базирани на това кой какво е казал или на кого какво му се е искало да каже”. България подкрепя реформата на новите по-строги правила, но “искаме да има изключително ясни индикатори и да е ясно кой си е свършил работата и кой не си е свършил работата”, каза министър Дончев.   Той припомни новото правило, че ако една страна наруши параметрите за бюджета или дефицита, на нея автоматично й се спира европейското финансиране.   Очакваните от България около “примерно 20 милиарда лева” за следващия програмен период ще отидат за инфраструктура - пътна, железопътна, и екологична, с особен акцент върху водната. “Много по-сериозен акцент върху малки и средни предприятия, наука, иновации”, посочи министър Дончев.   Разликата при усвояването на европейските парите сега и след 2014 г. е, “че и на европейско ниво, и в България оттук нататък все повече ще се повдига въпросът за ефекта”, каза Томислав Дончев. Според него това, че сме похарчили определена сума и сме я похарчили правилно, е добре, но по-важният въпрос е какво се е случило след това и какъв е ефектът от всеки похарчен лев и от всяка похарчена стотинка. “Това е важната тема и тя ще става все по-важна от тук нататък”, каза в заключение министър Дончев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: