В десетката: Баце, защо няма спирка „Япония“?

Тези дни не мога да се нарадвам на метрото. Наистина, стига на две спирки от нас, спирка на „Хладилника“ до нас ще има най-малко след три години, а крайна спирка на Околовръстното  (и надявам се, паркинг) ще има най-рано след 7(?) години.

Непрекъснато си измислям начини да го ползвам, може дори на някое гости в „Надежда“ да отида (хем имам покана за гости с екзотична кухня), за да тествам връзката и да разгледам станциите.

Няма съмнение, че метрото ще бъде сред главните хвалби на управляващите за следващите парламентарни избори и е вероятно, че ще замести и много от политическия дебат, който ще се превърне в нещо такова:

Опозиция, граждани: В България се влошава медийната среда.
Управляващи: Южната дъга на околовръстното.
О, г: Има корупция в земеделието, храните, горите…
У: Магистрала „Тракия.“
О, г: В България е намаляла демокрацията.
У: Метро.

Бях много малък, когато баща ми ме разхождаше за ръчичка в подлеза на ЦУМ. Една от стените на подлеза беше закрита с тараби, и аз го попитах:
– Татко, какво ще има тук?
– Тук ще построят метрото, – обясни той.
– А кога ще го построят?
– За 1300-годишнината ще стане. (има предвид 1981г.)

Само че, плановете на народната власт за 1981г. бяха по-различни. Вместо метро беше построен НДК и невероятният паметник пред него (който вече се саморазпада и има нужда от спешно демонтиране и преместване в посока Музея на тоталитарното изкуство). Чисто транспортно, беше много добра идея построяването на подлез за трамваите и свързването на бул. „Скобелев“ с „Васил Левски“ под НДК. Още тогава под НДК стояха входовете към метростанцията, където дълги години се помещаваше базар „София“.

През 1983-1984г. булевард „Черни връх“, в участъка между НДК и хотел „Хемус“ беше тотално преустроен. Под булеварда беше изкопан гигантски тунел, за който казваха че е за метрото, а подлезът пред музея „Земята и хората“ трябваше да е вход към метростанцията.

Част от тунелите за втория лъч са копани тогава, включително и станция „Европейски съюз“

Тогава трамваят се промъкваше по временна линия, пълзяща там, където е тротоарът покрай „Земята и хората“. От прозорците му наблюдавах гигантската дупка и тунела под булеварда и си мислех, че изпуснах 1981-ва, за да се повозя на метрото, но през 1988, когато се очертава да завършвам училище, най-вероятно с метрото ще отида на последния си учебен ден.

Прекръстването на точно тази станция от „св. Наум“ на „Европейски съюз“ е пример за най-долно слагачество и популизъм.

Вече знаете как завършва тази история.

Искам да дам още един пример.

През 1985 г. лицето П. закупува от „Мототехника“ синя „Лада 2105“ след 8-10 годишно чакане. Колата е налице и може да превозва пътници и товари от точка А. до точка Б. но как да оценим това събитие?

– Като грамаден успех на икономиката, обществения строй и управляващата партия, защото до 1939г, коли са можели да си закупуват само богаташите?
– Като грамаден личен успех на П., защото е имал нервите да изчака тези 8-10 години и да събере парите?

Но ако разрешим на мислите си да шават в неразрешена посока, можем да питаме и:
– Дали все пак във върволицата от лични и общодържавни успехи може да забележим и някое проблемче?
– Можем ли да критикуваме цената, сроковете за доставка и техническо-естетическите качества на Лада 2105 или просто трябва да ѝ се радваме, защото я има?

И да стигнем до най-опасния въпрос:

– Възможна ли е някаква алтернативна реалност, където нещата стават по-бързо, по-добре и колата е по-хубава?

Достигаме до фундаменталния въпрос на живота и битието:

– Помага ли лъжата някому?

Кой тип въпроси можеше да ни подготви по-добре за промените след 1989 ...

Свързани новини: