В десетката: Съединението - отвън и отвътре

Познавам много патриоти. Толкова много, че ако тръгна да пиша имената им по асфалта от Западен парк на изток, сигурно ще стигна до Ихтиман. Да си патриот, както знаем, значи да обичаш Родината си.

Твърде малко от тези, които познавам си остават само с любовта. Почти винаги тя, така да се каже минава през омразата. Къде срещу турците, къде срещу евреите, а в някои случаи дори срещу американците. За някои дори може се каже, че после Русия, обичат най-много Отечеството си.

Но днес е празник, а природата на празника е демократична. Заслужил, незаслужил, лош или добър – празнуваш. Празнуват и държавниците ни. От стените в кабинетите им всеки ги ден ги гледа Васил Левски, но никога Захарий Стоянов. Не знам защо.

Що се отнася до мене, мисля, че в патриотизма задължително има малко тъга. Понякога дори и самоирония. И тогава чувството си е истинско. Иронията и тъгата можете да намерите, например у Тончо Жечев. Когато в едно от есетата си в „Българския Великден или страстите български” описва един епизод от Съединението. По-точно натирянето на Гаврил Кръстевич* от Голямоконарската дружина на Чардафон Велики. От едната страна на файтона върви самият войвода, а другата с извадена сабя годеницата му Делка Шилова.

Картината е и тъжна и весела. С една дума нашенска.

А междувременно се сещам, че тези дни разгърнах Устава на Източна Румелия, издание на „Хр.Г.Данов” от 1879 година. В него е цялата нормативна уредба на областта, която е е “под прямата политическа и военна власт на Н.В. Султана”, както е записано в чл. 1. Честно казано завидях им на тези българи. И а организацията на администрация, и за тази на съдебната власт и за още много други неща. По ирония на съдбата, днес уж сме свободни и обединени, но пък уредбата ни нещо куца.

А гореспоменатия професор, светла му памет, професор ни е оставил и своето разбиране за патриотизма: „…който обича родното, на него душата му е плодородна, тя ще се открие и за други светове. Във всеки случай ще открие пълна и плодоносна, а не като оскъдната душа на някой празноглавец, който си въобразява, че направо е залюбил човечеството и света.” **

Ето за това съединение става дума. Между способността да обичаш родното и да се откриеш за други светове.

Останалото нека оставим на празноглавците. И да си запушваме ушите за тържествените им крясъци, в които непременно ще има капчица катран.

Честит празник! И не забравявайте, че патриотизма не е само бурна радост. Както казах, той не може да е истински без малко тъга.

От блога на Пламен Даракчиев

* Гаврил Кръстевич, виден български възрожденец, учител, публицист, високопоставен служител на Османската империя, участник в борбата за самостоятелна църква, автор на устава на Екзархията, управител на Източна Румелия до арестуването му на 6-ти септември.
** Тончо Жечев, “Българският Одисей”

Прочети цялата новина

Свързани новини: