Кризата превръща мечтата на сърбите да имат дом в кошмар

ДПА

Мечтата да притежаваш къща, кола или дори нещо по-скромно се превърна в кошмар за десетки хиляди сърби със задълбочаването на икономическите проблеми на страната.

Сръбската икономика затъва в цикъл от икономически спад, раздуване на дефицита, растящ дълг, срив в цените на имотите и растяща инфлация.

Съкращенията на работните места и забавянето на заплатите след глобалния икономически спад хвърлиха десетки хиляди сърби във финансово отчаяние. Нивото на безработицата е около 30 процента.

От 2008 г. националната парична единица - динарът спадна до около 60 процента от предишната си стойност - от 75 до близо 120 динара за едно евро.

Повечето сърби все по-трудно се справят с изплащането на кредитите си. През юли около 90 000 души не бяха плащали вноските си повече от три месеца, съобщи Сръбският банков съюз.

Мрачните икономически перспективи означават, че броят на изоставащите в плащанията и размерът на неизплатените суми ще растат, според изпълнителен директор на Уестърн банк.

“Това е порочен кръг, който се корени в прекомерното кредитиране от периода преди кризата”, заяви банковият представител, пожелал анонимност. “Ние раздавахме кредити както на физически лица, така и на компании, без реално да сме си давали сметка, че това може да се случи”.

Икономиката отчете скромен растеж след 3-процентния спад през 2009 г., а нивото на инфлацията се очаква да превиши 10 процента тази година.

Дългът се разрасна до 55 процента от брутния вътрешен продукт, а дефицитът се очаква да достигне 7 процента от БВП, отслабвайки динара.

Сърбия беше изолирана през 90-те години от международните санкции заради ролята й в югославските войни. Икономиката й се срина, а сърбите живееха при рекордна хиперинфлация.

Хората виждаха как всичко около тях се поврежда - от хладилниците до колите и домовете им - те нямаха пари да ги ремонтират, а банкови кредити не съществуваха.

Няколко години след падането на режима чуждестранните банки започнаха да извършват дейност и най-накрая предоставиха финансиране на лишеното от налични средства население.

Кредитният бизнес, започнал с кредитни карти и стигнал накрая до жилищни кредити, имаше огромен успех. Но заради недоверието си в динара банките индексираха всички свои заеми в евро, за да се предпазят от влошаване на сръбската парична единица.

И така, когато финансовата криза удари и динарът започна да се хлъзга надолу, номиналната стойност на месечните кредитни вноски излетяха стремително нагоре, докато заплатите на тези, които все още имаха работа, бяха в стагнация или намалени.

Докато средната месечна заплата остана около 35 000 динара, обичайната вноска за жилищен кредит нарасна от 22 500 динара преди четири години до около 35 100 динара днес.

Много хора, които си купиха домове и им остават още 15-20 години да погасяват кредита, сега са в паника, че ще загубят както собствеността си, така и вече внесените суми.

“Взехме заема през 2008 г. Междувременно много изостанахме, но все още правим частични плащания, когато можем и колкото можем”, казва 40-годишният Саша, чийто някогашен доходен бизнес е западнал заедно с икономиката на страната.

“Ако продадем апартамента днес, въпреки че повече от четири години сме го изплащали, заради цените на имотите и лихвите ще продължим да дължим на банката 12 000 евро”, казва белградският бизнесмен.

Подобна е ситуацията и на хората, които са си купили коли с кредит или са ги взели по лизингова схема. Хиляди са върнали своите превозни средства през последните няколко години.

“Първоначално започнахме да изземваме превозните средства”, казва бивш директор на банка, специализирана в лизинга на търговски превозни средства.

“Но когато разбрахме, че никога няма да успеем да ги продадем отново и че ще трябва да плащаме за съхранението им, ние буквално започнахме да дърпаме клиентите си за ръкава и да ги молим да приберат колите си обратно, като им предлагахме препрограмиране на лизинга и удължаване ...

Свързани новини: