Българите с най-положително отношение към ЕС

Българите възприемат най-положително образа на ЕС в сравнение с останалите европейци, участвали в проучване на Евробарометър. Данните бяха разпространени от Европейския парламент и са свързани с предстоящите през 2014 г. избори за евродепутати. Общо 61% от българските граждани намират образа на ЕС за положителен, като най-близо до този резултат са румънците с 58 на сто одобрение. Най-отрицателно настроени са гражданите на Великобритания . Едва 22% от тях през юни са отговорили, че виждат Общността в положителна светлина. Средно за ЕС положителните отговори са 40 процента.  Половината европейци заявяват, че "в общи линии ЕС е нещо хубаво", като тази оценка се споделя от 56 на сто от българите. Рекорд поставят гражданите на Люксембург - 78% от тях намират ЕС за добра идея. Най-отрицателно настроени са чехите с 25 на сто одобрение, показва проучването, цитирано от БТА.  Отново половината от европейците са на мнение, че членството в ЕС е нещо добро. Така отговарят и 56% от анкетираните българи, като броят на заявилите подобна позиция се е увеличил с 8% за последната година. Половината от българските граждани и 61% от останалите европейци обаче смятат, че гласът им не се чува в ЕС. С 14 на сто за година се увеличава броят на българите, които заявяват, че мнението им се зачита в собствената им страна - до 51 процента, сочат резултатите.  Общо 56% от българите са съгласни напълно, че мнението на нашата страна се зачита в ЕС и този резултат бележи ръст от 13 процента за последната година. Общо 91% от германците намират, че гласът на Берлин се чува в Брюксел. Според близо половината граждани на ЕС показателите на европейското единство се изразяват в свободата, демокрацията и общата валута.  Българите, скандинавците, французите, поляците, чехите, холандците, литовците, малтийците, латвийците, унгарците и чехите са най-отрицателно настроени към идеята за обща валута в ЕС, показва проучването.  Сред изразените поддръжници на еврото са гърците, испанците, кипърците, ирланците, португалците, естонците, италианците, германците, словаците, британците, австрийците и румънците. На въпрос кое би ги накарало най-много да се чувстват европейци, най-често анкетираните посочват единната система в ЕС за социално благополучие (здравеопазване и пенсии). На второ място анкетираните поставят възможността да живеят, където решат в ЕС, след като се пенсионират, както и взаимното признаване на придобитите квалификации, без да се налагат допълнителни изпити.  По повод на икономическата криза почти единодушно е мнението, че усилията следва да бъдат насочени към преодоляването на безработицата и създаването на работни места. Две трети от българите заявяват, че знаят за съществуването на Европейския парламент, всеки трети е чувал за Европейската комисия, а сред напълно непознатите институции на ЕС са Икономическият и социален съвет, както и Комитетът на регионите.  Едва около 15 процента от българските граждани знаят за Съвета на ЕС (форума на министрите) и за Европейския съвет (форума на държавните и правителствените ръководители на Общността).

Прочети цялата новина

Свързани новини: