Парламентът провежда (без)лично изслушване на кандидатите за ВСС

Правната комисия в Народното събрание започна формално изслушване без "лични" въпроси към кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота. Процедурата се приема като тест пред България, след като Европейската комисия и САЩ определиха избора на новия ВСС като най-важна задача пред страната. Управляващите гарантираха, че изборите ще се проведат пред максимална прозрачност, но се провалиха още в първите минути на изслушването. Преди седмица председателят на правната комисия Искра Фидосова декларира пред посланиците на ЕС и САЩ, че няма да остане незададен въпрос към кандидатите Това обаче не се случи. Незададени ще останат над 100 въпроса, които бяха отправени от група неправителствени организации, които са сред най-активните по проблемите на съдебната реформа. Искра Фидосова се извъртя от обещанието, призовавайки кандидатите да се чувстват свободни да отговорят на въпросите на гражданското общество. Те от своя страна се почувстваха свободни да не отговорят. Нищо лично Председателят на правната комисия, която ръководеше изслушването, отиде и по-далеч в опазването на кандидатите от неудобни въпроси. Тя се скара на депутата Емил Василев (РЗС), който попита следователя Бойко Рашков (предложен от БСП) за "правните фамилии" в съдебната власт и слуховете за корупционни практики около тях. Рашков, който бе първият изслушан кандидат, е част от подобна "правна фамилия", тъй като жена му е нотариус, а дъщеря му - съдия в Софийския районен съд. "Обръщам се към колегите да спазват добрия тон, да не задават въпросите, които ще уронят честта и достойнството на кандидатите и семействата им. Въздържайте се от лични примери и въпроси. Ще отнемам думата. Недопустимо е да превръщате изслушването в трибуна за наказания", скара се Фидосова, а Рашков използва повода и се обиди на Емил Василев без отговори на поставената тема. С това ГЕРБ парираха възможността изслушването на кандидатите за ВСС да разкрие в по-голяма дълбочина професионалните, граждански и лични качества, както и миналото на 17-те кандидати. Въпреки ограниченията, процедурата се откроява като несравнимо по-добра от компрометираните избори на членове на съдебния Инспекторат и предният избор на членове на ВСС от парламентарната квота. Остри критики към непрозрачните назначения в съдебната власт имаше в последните два доклада на Брюксел. Това намери отговор в сегашната процедура. Кандидатите имат по 10 минути да представят себе си и концепцията си, а после неограничено време да отговорят на поставените въпроси. Всичко това доведе до факта, че депутатите отделяха по близо час на кандидат. Въпреки поставените шаблонни теми, които присъстват в концепциите на почти всички кандидати, изслушването в този му вид предпостави кандидатите за членове на ВСС да заемат позиции, а впоследствие да им се търси отговорност за неизпълнените обещания. В залата присъстваха редица посланици на страните от ЕС и американският посланик Джеймс Уорлик, които чуха с ушите си обещанията за пълна прозрачност преди седмица. На изслушването дойдоха още главният прокурор Борис Велчев, председателят на Върховния административен съд Георги Колев, правосъдният министър Диана Ковачева и омбудсманът Константин Пенчев. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев отсъстваше. Консенсус по проблемите Изслушването премина по следния начин: депутатите задават въпроси за всеизвестните проблеми на съдебната власт, а кандидатите се съгласяват, че това са наистина са сериозни проблеми и трябва бързо да се решат. Така изслушаните във вторник кандидатите се съгласиха, че възможно най-бързо трябва да се реши проблемът с натовареността на магистратите, с атестациите, да се работи за ново райониране на съдилищата, да има по-добро планиране на бюджета, а магистратите да бъдат независими. Странни кандидати Въпреки общия консенсус и дух на разбирателство, в който протича процедурата, подробното изслушване достатъчно ярко открои възможностите на различните кандидати. Смущаващо беше представянето на Валентина Драганова (прокурор във Върховната административна прокуратура, кандидат на ГЕРБ), която демонстрира силно деформиран словоред, направи множество лапсуси и показа непознаване на функциите на ВСС. Странните тези на Драганова започват още в писмената й концепция, която тя почти изцяло изчете пред депутатите. В нея тя обяснява, че като член на ВСС смята да се бори с организираната престъпност. След това в отговор на поставен въпрос Драганова обясни, че ще работи за пълна прозрачност на ВСС и ще иска дневният ред на съвета и решените дела на съдилищата да се качват в "интернета". И сега дневният ред на ВСС се качва в "интернета". Повечето тези на кандидата на ГЕРБ звучаха като странни лозунги: "Да се предизвика широка общественост в работата на ВСС"; "Да се повиши качеството на полицейското разследване" и "администратирането" на съдебната власт; "Издаването на методиката (на ВСС) има много положителни качества" и други. Драганова обясни още, че в работата си на прокурор винаги се е опитвала да "помага на хората", за да "бъдат доволни в техните интереси". Смели тези На другия полюс бе представянето на Галина Пачовска – Карагьозова (съдия във ВАС, предложена от БСП), която изказа радикалната теза – да се забрани на най-близките роднини на членовете на ВСС да бъдат избирани на магистратски длъжности по време на техния мандат. Съдия Пачовска заяви това в отговор на въпрос на Яне Янев (РЗС) и допълни, че това е допустимо, защото членовете на ВСС трябва да отговорят на стандарта за техния висок пост. Тя разкритикува и кадровата практика на сегашния съдебен съвет. "Кадровите процедури са публични, но не са прозрачни. Това е особено важно при избора на ръководителите в системата. Трябва да се знае точно защо се номинират и по какви критерии", заяви съдия Пачовска. Те се обяви и за пълна институционална защита на магистратската независимост, която е "крайъгълен камък на демокрацията". В същото време заяви, че индивидуалната независимост на съдиите зависи само от техния морал. "В обществото трябва да се създаде непоносимост към всяко посегателство срещу независимостта на съдебната власт", коментира Пачовска. Старите лица Сред първите изслушани бяха две от най-известните лица в съдебната система за последните 20 години – Бойко Рашков (следовател, предложен от БСП) и Владислав Славов (конституционен съдия, предложен от СДС). И двамата са бивши членове на ВСС. Славов е първият председател на Върховния административен съд и създател на неговата вътрешна информационна система, която и досега функционира. Рашков е бивш заместник-правосъден министър на БСП и бе избран за шеф на независимата комисия за контрол върху подслушването преди ГЕРБ да я закрие. Двамата започнаха по идентичен начин своите изказвания – с благодарност към депутатите за безпрецедентно прозрачната процедура. Рашков заяви, че ще бъде независим член на ВСС, въпреки че е номиниран от парламентарната квота и е работил в правителство на БСП. Той заяви, че неправителствените организации несправедливо "сатанизират" хората от парламентарната квота и обеща да работи за създаването на "нормална" комуникация между съдебната и изпълнителната власт. Една от различните идеи на Рашков бе, че ще поиска замразяване на командироването на съдии, докато не се промени съдебният закон. Според него това е преместване без конкурс, което компрометира кадровата политика на ВСС. Владислав Славов наблегна на своята любима тема – единната информационна система за борба с престъпността. Славов от години говори, че без тази система не е възможна реформа на съда, прокуратурата и МВР, но и досега тя не е пусната в действие. Конституционният съдия, който е и председател на Съюза на юристите в България, заяви, че решаването на проблема с натовареността на съдиите също минава през създаване на единна система за разпределяне на делата. Славов бе един от малкото кандидати, на който бе зададен въпрос от списъка на неправителствените организации. Той бе попитан каква оценка би дал на собствената си работа в съдебна система и дали се чувства част от проблемите на реформата заради високите постове, които е заемал. Славов обясни, че не може да си дава сам оценки. "Оценка за работата ми е, че бях избран за конституционен съдия. Всичко, което е направено във ВАС, остана от 2003 година", отговори Славов. Тъстът на Пеевски Третото известно лице сред първите десет изслушани бе адвокат Васил Петров (предложен от ДПС), бивш съдебен инспектор, който е известен още като тъст на Делян Пеевски. Той отдели значително време за описване на работата си като инспектор и колко опит е добил от нея. Васил Петров обясни, че на предложените за наказание магистрати им се дължи само изслушване от ВСС без да се отчита натоварването им. Той обясни, че като инспектор заедно с двамата си помощници е успял да провери цялата Софийска градска прокуратура. "Вие сте мъдри, очакваме мъдро решение", каза той на депутатите в края на изложението на концепцията си. Васил Петров бе единственият от кандидатите, който благоволи сам да си зададе и да отговори на част от въпросите, внесени от  гражданските организации. Към 17.10 часа правната комисия е изслушала девет от всички 17 кандидати за членове на ВСС. Изслушването започна в 10.00 часа във вторник. *Очаквайте подробности

Прочети цялата новина

Свързани новини: