Либералите в Холандия печелят парламентарните избори

Народната партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте печели в състоялите се в сряда извънредни парламентарни избори в Холандия. Според окончателните резултати тя ще разполага с 41 депутати в 150-местния парламент - с 10 повече, отколкото след предишните избори.   Извънредното провеждане на изборите се наложи след като през май тази година правителството на Рюте подаде оставка. Причината за оставката бе невъзможността на Рюте да се договори с опозицията за прокарването на мерки за строги бюджетни икономии.   След като станаха известни резултатите Рюти посочи, че това е най-добрият резултат в историята на партията му. Анализаторите свързват този успех с проевропейската й позиция и подкрепата на политиката за финансова дисциплина.   Главният съперник на Народната партия за свобода и демокрация - Партията на труда, получава 39 места. Нейният лидер Дидерик Самсон вече поздрави Рюте с победата. В щаба на лейбъристите все пак настроението е приповдигнато въпреки второто място, тъй като те са подобрили резултата си с цели 9 депутатски мандата в сравнение с предишните избори.   Третото място си поделят две партии, представляващи двата политически фланга. С по 15 мандата ще разполагат Социалистическата партия на Емил Румер, която запазва досегашното си представителство, и крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс, която е най-големият губещ на тези избори, тъй като е получила с 9 мандата по-малко от предишните.   Политолозите свързват неуспеха на крайната десница с призивите й за излизане от ЕС и отказ от еврото. Партията на Вилдерс издигна и ксенофобски и дискриминационни лозунги за изгонване на емигрантите и за недопускане на роми от Източна Европа на холандска територия.   С 13 депутати в новия парламент ще разполага партия Християндемократически призив, с 12 - Демократи-66. Зелените губят 7 депутатски места и ще бъдат представени в новия парламент само с трима депутати. Нова в законодателния орган с две места е партията "50 плюс", защитаваща правата на възрастните хора.   Избирателната активност е била 73 на сто - малко по-ниска от изборите през 2010 г., когато беше 75 на сто.   Още от края на Втората световна война нито една холандска политическа сила не е печелила абсолютно мнозинство в парламента, необходимо за съставянето на еднопартийно правителство. За парламентарно мнозинство са необходими най-малко 76 мандата. Очаква се и след тези избори формирането на правителствена коалиция да бъде трудно.

Прочети цялата новина

Свързани новини: