Един век по-късно: Балканската война, описана от великия Симеон Радев

Обобщено издание на две изключително ценни творби на майстора на българската документална проза Симеон Радев излиза на българския книжен пазар. Книгата на ИК „Изток-Запад” включва „Това, което видях от Балканската война” и „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.” – два блестящи документални разказа, в които Радев ни споделя от първо лице за успехите на българските воини и радостта на освободените си братя от Македония и Тракия в периода 1912-1913 г., като описва и мирната конференция в Букурещ, задкулисните игри, нечестните сделки и недалновидността на българското правителство.

Роден и живял във време на политически интриги, дипломатически комбинации и противоборства, съпътствали изграждането на новата българска държава, Симеон Радев е известен преди всичко с произведението си „Строители на съвременна България”, което в голяма степен изгражда образа му на историк и писател. Радев обаче е и революционер, масон, дипломат и блестящ публицист. Още като студент в Швейцария издава вестниците „Effort“ и „Mouvement Macedonien“. Впоследствие работи във в-к „Реформи” (издаван от Върховния Македоно-Одрински комитет) и „Вечерна поща“, на който след време става главен редактор. Основател е също на всекидневника „Воля” и популярното за времето си списание „Художник”, което издава съвместно с проф. Александър Балабанов.

Кратките, но великолепни трудове „Това, което видях от Балканската война” и „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.”, сега обединени в общ том, са увлекателно описани, но драматични изповеди на Радев, който е пряк участник, но не в големите стратегически планове и битки, а по-скоро в онези „малки“ военни и обществени събития, които всъщност са живата тъкан на историческите процеси и явления. Текстовете са изградени в характерния за опитен журналист и автор репортажен маниер и успяват да въвлекат читателя в атмосферата на онзи специфичен всенароден български порив за свобода и национално обединение, който патриархът Иван Вазов има предвид под „пиянство на един народ“. За разлика от обстановката и настроението през бунтовната 1876 г. обаче, през 1912 г. се открояват и някои съществени разлики – на преден план е модерната българска държава със своята армия и младо гражданско общество. Това е и държавата на няколко поколения българи, възпитавани в продължение на десетилетия в дух на патриотизъм, на солидарност със страдащите под чуждата власт съотечественици, но и в ценностите на демокрацията. Факт е и справедливото, толерантно отношение на българските офицери и войници към турското и гръцкото население в освободените населени места в Източна Тракия.

Текстовете, включени в изданието, първоначално издадени (преди две десетилетия) от Траян Радев, син на автора, вече са библиографска рядкост. Въпреки хронологичната последователност и стилистиката на автора, двете книги се отличават главно по това, че първата е по-скоро мемоарна, а втората е разгърната като синтезирано и задълбочено изследване на балканската и европейската политика в навечерието на Първата световна война. Работейки върху книгата, години след случилото се, Радев използва публикувани документи и спомени на български и европейски държавници от онази епоха.

Изданието „Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.” е част от поредицата „Забравените българи” на ИК „Изток-Запад”.

Прочети цялата новина

Свързани новини: