Пророкът Мохамед и агонията на Запада

Когато пиша тези редове, антиамериканските изстъпления, започнали с убийството на посланика на САЩ в Либия и обсадата на посолството в Кайро, ескалират в Йемен, Тунис, Мароко, Бангладеш...Палят се сгради, стреля се с автоматично оръжие, заплашен е животът на американските граждани в тези страни. Президентът Обама се опитва да изглежда решителен, а държавният секретар Хилари Клинтън остро осъжда "възмутителното“ видео, което послужи за повод на погромите. Някои западни политици протоколно осъдиха насилието и призоваха за възстановяване на реда, други изобщо не реагираха. Разбира се, първата ни болка е за невинните жертви и техните близки. Загрижени сме за останалите граждани на западни държави, намиращи се в разбунените ислямски страни, както и за живеещите там религиозни и етнически малцинства - особено за топящата се общност на християните. Това е нормалната човешка реакция на всички нас, независимо от често различната ни оценка за САЩ и политиката им в Близкия Изток и по света. Но освен първоначалния шок от варварските погроми и убийства, нараства и болезненото усещане за разпадането на света, който познаваме и с който досега сме свързвали плановете и мечтите си. Страхът, че идва краят на илюзията, наречена западна демокрация, разпадаща се пред бруталността на тълпите. Безспорните ни ценности, осмислящи досегашните ни живот и усилия - неприкосновеността на личността, свободата на съвестта и религията, на словото и мисълта, върховенството на закона - изглеждат като похабени стари дрехи, които ще пламнат всеки момент заедно с горящия американски флаг. Какво ли бъдеще чака децата ни? Неадекватността на западните "лидери“ днес е очевидна. Безпринципността им е възмутителна, а малодушието им – унизително и все по-деморализиращо. Осъждането на злополучното видео и кадри с Пророка Мохамед е осъждане на свободата и свободомислието в самата Америка и навсякъде по света. Извинението пред вилнеещите тълпи явно цели тяхното омилостивяване, без каквото и да е усещане, че така се извиняваме от самите себе си и от свободата, с която уж толкова се гордеехме и обичахме. Същите политици, които преди дни се надпреварваха да заклеймяват присъдата над три руски активистки, днес осъждат заснемането на един филм. Какво излиза – че прословутите ни демократични свободи, върховенството на закона и куражът ни се ограничават само до вътрешната им употреба (т.е. – когато е безопасно), а когато се сблъскаме с грубата сила и презрението на тези, които открито искат унищожението ни ведно с нашите „ценности“, гузно се навеждаме и безотговорно чакаме бурята да отмине сама. Умно, далновидно, толерантно и "цивилизовано“, нали?! Тази ситуация, макар и с известни разлики в подробностите, много ми напомня за времето отпреди 30-ина години, когато Западът, воден от САЩ, се бореше с една друга "империя на злото“. И тогава бяха силни гласовете на тези, които приканваха към „задълбочаване на мирното съвместно съществуване“ с всякакви отстъпки в полза на СССР и неговия комунистически блок. И тогава "цивилизованите“ западни левичари се прехласваха пред "хуманността“ на социализма и защитаваха правото на комунистическите сатрапи да измъчват собствените си народи, самоотвержено бранейки ги от "ястребите“ в американската политика. И тогава (при президента Картър) деморализацията на Запад и примирението с възможно доминиране на Съветите изглеждаха безалтернативни. Истинско щастие за мен и моето поколение беше провалът на тези хора. Същите, които в началото на 80-те осмиваха президента Роналд Рейгън и заклеймяваха "агресивните му планове да разпали нова световна война“. Но човекът просто следваше съвестта, ума и сърцето си - които днес явно липсват на неговите наследници. И не послуша дори собствените си съветници, които убедено го увещаваха да не споменава "империята на злото“ и да бъде по-дипломатичен в думите и действията си. Истински лидер, който не се извиняваше за това, в което вярва. Резултатът от това принципно, нетолерантно към злото, политически некоректно и морално мотивирано действие е всеизвестен – рухването на световния комунизъм и свобода за много потиснати народи, измежду които и моят собствен. Изненадващо за всички и за съжаление на онези, които искаха Рейгън да бъде по-дипломатичен и компромисен. Дали обаче тази дългоочаквана свобода не се оказва кратковременна илюзия? Има ли надежда за ново ярко лидерство на свободния Запад, което да прекъсне безпътицата и унинието? Мисля, че в известен смисъл историята се повтаря. Набираща сили тоталитарна система, прикриваща се зад религиозни догми, иска да разруши света на свободата, който неистово мрази. Нека да съм съвсем ясен – не говоря за религиозните чувства на когото и да било – те са неприкосновени и святи. Но не може под претекст, че са засегнати религиозните ми чувства, да паля, руша и убивам. Утре мога да опитам заради погазените ми национални чувства да избия хора от друга нация, или заради засегнатите ми политически убеждения да поставя извън закона своите политически опоненти ..... До болка познато, нали! И къде е границата на това засягане на нечии религиозни чувства? Преди се искаше от Дания извинение за публикуваните карикатури на пророка. Днес г-жа Клинтън осъжда създаването на филм. Утре някой шейх ще се почувства засегнат от това, че президентът на САЩ (или г-н Плевнелиев, или който и да е западен лидер) не признава Мохамед за единствения пророк на Всевишния .... И ако точно в този момент Западът, към който принадлежим и ние, не застане ясно зад своите ценности и не покаже решителност да ги защитава като най-скъпото, което притежава - той явно вече ги е загубил. Другият начин е президентът на САЩ и останалите западни лидери навреме да предвидят религиозната обида на шейха и "цивилизовано“ да предотвратят поредния "справедливия гняв“ на развилнелите се тълпи - като смирено признаят пророка. Което ще бъде тяхното "разумно“, "отговорно“, политически коректно, недискриминационно и...последно политическо действие. С всички произтичащи от това последици за целия останал свят. Готови ли сме за това?

Прочети цялата новина

Свързани новини: