(http://e-vestnik.bg/)
Студентката Славка: “Българските роми във Франция не са само просяци и бандити!”
Стрийт прес, Франция
Не беше много трудно да убедим Славка да отговори на нашето интервю: “Това е страхотна идея. Трябва да разрушим стереотипите: ромите не са само просяци и бандити!” Определяме си среща в кафенето на Иналко (Национален институт за източни езици и цивилизации, Париж - б.р.) - факултета за източни езици - където младата жена на 28 години трябва да отиде, за да се запише за новия семестър в магистратурата по междукултурна комуникация.
Славка е родена през 1984 г. във Велико Търново, от 2003 до 2008 г. работи в сдружение за подмагане на ромските деца в България. Идва през 2007 г. във Франция по програма за обмен. От 2009 г. е сътрудничка на организацията Гласът на ромите. През 2012 г. се дипломира по езика романи. Подготвя магистратура по междукултурна комуникация.
Облечена с обикновени дънки, тъмносиня жилетка и черно яке, Славка изглежда като образцова студентка. Тя участва в няколко организации, които помагат на децата и бедните жени от нейната общност.
- Когато пристигнах във Франция, за първи път видях лагери. Бях наистина изненадана да видя, че има роми, които живеят по този начин. Никога не бях го виждала в България.
- Значи ромите учат и в университети?
- Да! Много роми в България са студенти, във всички страни от Източна Европа също! Дипломирах се в България, където имаше около 120 роми студенти в моя университет: право, педагогика, администрация… Не съм първата и няма да бъда последната студентка ромка! Пристигнах във Франция през 2007 г. по програмата “Еразъм”. По обмен между моя университет и Иналко. След като завърших в България,дойдох тук и се записах в Иналко да уча романи, езика на ромите. А успоредно уча и интеркултурна комуникация.
- Не е ли трудно да учиш, когато живееш в бидонвил?
- Аз никога не съм живяла в лагер! Ромите, които виждате във Франция, които живеят в бидонвили, са много малка част: всички роми не са такива. Хората в лагерите, които просят, са най-видимите. Във Франция има много имигранти от ромски произход, които са като мен, както се казва: “интегрирани”. Те живеят като всички останали в къщи, но са невидими. Аз живея в апартамент в Сен Дьони с моя съпруг, който е французин.
- Ти идваш от заможна среда?
- Не, аз съм от много бедно семейство. Имах доста тежък живот. Мисля, че ако не бях срещнала някои хора, които ми помогнаха да уча, днес щях да бъда омъжена, с четири или пет деца. Аз започнах като ромите, които могат да се видят тук. Семейството ми беше необразовано, за щастие имах учители, които ме подтикваха, и особено баба ми. Тя беше неграмотна, но толкова се интересуваше от книгите, че настояваше да ходя на училище. Когато станах на 14 години, чичовците ми искаха да ме омъжат. Смятаха, че е време да имам деца. А когато възрастните решават вместо нас, ние не можем да направим нищо. Но баба ми каза “не”. А сега бих искала да помогна на свой ред на ромските деца.
- Как те приемат ромите от гетата? Смятат ли те за една от тях?
- Трябва да разберем, че вече има голямо културно разнообразие в лагерите. Българските роми не са същите като румънските или сръбските. Забелязвам, че фактът, че съм ромка и говоря романи, премахва бариерите. Имат ми доверие, диалогът се установява по-лесно. В общността често има културни табута. Жените не могат да говорят за секс, за аборт, за гинекологични проблеми. А когато отида в гетото, българските жени могат да говорят с мен за всичко. Може би ме виждат и като пример.
- Мъжете са малко мачо, традиционалисти, те ...
Свързани новини:
Виж всички новини от 2012/09/16