Защо ниските лихви изяждат спестяванията

Бил Тейрън е пенсионер в САЩ, който през август открива, че кредитният му съюз ще плаща само 0,4% годишна лихва по спестовната му сметка, въпреки че инфлацията за миналата година е 2,8%. По този повод той и жена му решават да крият спестяванията си под дюшека с довода, че така поне ще могат да виждат парите си, когато пожелаят. Жан и Андре Бюсиер са французи със стабилна пенсия и банкова сметка, която плаща 2% лихва, въпреки че индексът на потребителските цени се е покачил с 2,5% за последната година. За тях процентът, който получават, е „почти нищо“. Дзян Жун е професионалист в сферата на информационните технологии в Сямън, Китай. Той решава да се впусне в спекулативния пазар на недвижимите имоти вместо да гледа как спестяванията му се изпаряват от сметката в банката. След като ресторантите почти удвояват цените си, в Китай животът поскъпва толкова, че разходите далеч надминават спестяванията.
Фактът, че лихвите са толкова ниски в много части по света, не е съвпадение. Все пак процентите се определят не само от пазарите, но и от правителствената политика. А точно сега много управляващи твърдят, че имат основателна причина да държат разходите си за финансиране възможно най-ниски, пише CNBC, цитиран от Investor.bg.
Неотдавна правителственият доклад за растежа на работните места в САЩ показа продължаваща слабост, а международна група за прогнозиране предупреди, че европейският икономически двигател Германия ще изпадне в рецесия до края на годината. Въпреки че ниските лихвени проценти са неприятен факт за хората, които се опитват да живеят от спестяванията си, те предоставят доста добри възможности за взимане на заем, каквито трябват на правителствата. С течение на времето процентите под нивото на инфлацията позволяват на правителствата да се рефинансират, да изплатят дълговете си и да се побират по-лесно в бюджетите си. По този начин не им се налага да прибягват до по-неприятни орязвания на разходите или до увеличение на данъците.
Заедно с ниските лихви, правителствата използват многообразие от тактики за насърчаването на пенсионните фондове и банките в купуването на дълга им. Така без да разберат, потребителите незабелязано финансират правителството. Икономистите оприличават този феномен на скрит данък върху парите на обикновените хора. „Ако попитате някой централен банкер за тази дейност, той със сигурност ще се измъкне от въпроса, казвайки, че като улеснява взимането на заеми, банката помага на икономиката и на частния сектор. Правителството пише правилата. Правителството има нужда от пари. Тогава защо се учудваме, когато правилата изискват да им заемаме пари?“, отбелязва Нийл Сос, главен икономист в Credit Suisse.
Това не е първият път, когато правителствата се облагодетелстват, потискайки лихвените проценти, или както икономистите го наричат – финансова репресия. Три десетилетия и половина след Втората световна война реалните лихвените проценти в развитите страни също бяха под нулата. Това помогна на Европа, САЩ и Япония постепенно да снижат дълговете си, докато икономиките им се развиваха доста бързо. „Разликата е в това, че следвоенният период беше време на силен растеж. Тогава строителство и капиталови инвестиции се правеха из целия континент, защото имаше силна демография. Но тези елементи не са особено на мястото си днес“, каза Щефан Хофрихтер, главен икономист в Allianz Global Investors. Поради тази причина икономистите остават несигурни, дали успехът на тази стратегия ще се повтори. Много от големите икономики вече отбелязват забавяне, ако не изцяло свиване. Действията, предприети от правителствата за запазване на ниски лихви, могат да ограничат средствата на спестителите и да принудят пенсионните фондове и нестабилните банки да поемат допълнителен риск. Накрая е възможно този риск да отблъсне частните клиенти, които търсят заеми. Правителствата пък имат различни механизми за запазване на изкуствено ниските разходи по финансиране. Китайското правителство има властта да диктува размера на средствата за отпускане и точния лихвен процент само с едно обаждане до банките. Принуждавайки ги да отпускат кредити на ниски лихвени проценти, централната банка на Китай един вид облага банките. От своя страна пък тя се реваншира на банките, изисквайки още по-ниски лихви за депозитите. Накрая потребителите също биват обложени, посочва Николас Ларди, старши научен сътрудник в Peterson Institute for International Economics.
Ларди допълва, че реалните лихвени проценти за едногодишните депозити са под нулата от 2003 г. насам. Китай строго контролира колко пари излизат от страната, за да не могат да бъдат търсени по-високи лихви в чужбина. В резултат от това китайските семейства инвестират нарастващите си доходи в недвижимо имущество. От своя страна тези инвестиции доведоха до огромни балони на жилищата в някой градове.
Демократичните държави обаче използват по-заобиколни методи и техники за поддържане на ниски лихвени проценти.
Те трябва да търсят подкрепа от пенсионните фондове, местните застрахователи, банките и изобщо всички налични купувачи, които могат да намерят за финансиране на държавния дълг“, казва професор Кармен Райнхарт от Kennedy School of Government в Харвард.
Например Ирландия и Франция изискаха, или по-точно „поощриха“, пенсионните фондове да инвестират допълнително в държавен дълг. В Испания пък отслабналите банки са с вързани ръце и бяха принудени да отпускат средства на правителството. Това причини спад в лихвените проценти при депозитите. Правителството надхитри инвеститорите, които искаха да вложат парите си другаде, слагайки таван върху средствата, които могат да бъдат изтеглени от банковите сметки. В САЩ Федералният резерв (Фед) изкупува правителствени облигации, за да държи лихвените проценти още по-ниски от това, което иначе пазарите биха платили. Но не бива да забравяме, че лихвите там са достатъчно ниски и без друго, защото инвеститори от цял свят купуват американските ДЦК заради сигурността им.
За последните четири години американското правителство спести трилиони долари от плащания по лихви благодарение на на практика нулевия основен лихвен процент, фиксиран от Фед. Ако процентите днес бяха такива, каквито бяха през 2007 г., хазната щеше да плаща двойно по-големи вноски за обслужване на дълга си.
Въпреки че исторически инфлацията в САЩ е на доста ниско равнище, нищожните лихвени проценти унищожават спестяванията на потребителите. Не може да се спори, че всяка икономическа политика създава печеливши и губещи. Също така изглежда невъзможно управляващите нарочно да жертват пенсионерите, за да стимулират икономиката или да намалят държавния си дълг. По-вероятният вариант е по-възрастните американци и всички други спестители да са станали неволно жертви на политики, стремящи се към други икономически цели. А именно - по-лесното финансиране на потребителите и компаниите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: