Билбордът с лика на Тодор Живков в Несебър претърпя още една атака

09/19/12 17:21
(http://radiomilena.com/)

Билбордът с лика на Тодор Живков в Несебър претърпя още една атака

Първото посегателство бе ден след 7 септември 2011, когато билборд с лика на Тодор Живков за първи път се появи в Несебър по инициатива и със средства на Дочо Дочев. Както се вижда на снимката билбордът е по случай 100-годишнината на Живков.

На 8 септември образа на Живков осъмна зацапан с боя от саморъчно направена мастилена бомба. Щетите изглеждаха непоправими, но с усилията на Дочев и негови приятели, билбордът се появи отново чисто нов, а извършителят на атаката така и си остана неизвестен.

Година по-късно билбордът бе преместен по-близо до Несебър с нов надпис: «Тодор Живков – дългогодишен ръководител на МАЙКА БЪЛГАРИЯ».

Според ининициатора, отново осигурил си сам средствата за билборда, Живков е историческа личност и като такав ще остане в паметта на българския народ.И повечето хора ще си спомнят с добро за живота си по време на неговото управление. В навечерието на 101-годишнина на Живков обаче новият билборд бе сполетян от съдбата на предшественника си, само че този път боята на мастилената бомба бе бяла.

Ако това бе паметник,държавна или общинска собственост, след публикациите в медиите, специализираните органи можеха да се самосезират и да започнат предварително производство за хулиганство срещу неизвестен извършител,но както при първия път, така и при повторното посегателство върху билборда, събитието предизвика отзвук предимно като коментари в Интернет форумите.

Коментарите бяха поляризирани,една част от тях отразяваха уважение и преклонение към монтиралия билборда и изобразеното на него, друга част-отричаща стореното.

Наистина в случая става въпрос на гледни точки,но и на граждански позиции.Защотото докато Дочев открито е заявил своята позиция и вложил средства да я изрази,опонентите му предпочитат тъмната част на денонощието и алибито на анонимността в интернет.

Случайни свидетели на втората бояджийска атака информираха,че извършителят й е местен гражданин, активист на БКП преди 1989, пребоядисал се в синия цвят на демокрацията след това, който и понастоящем не можел да понася образа на Тодор Живков. Реактивността на все още неустановения бомбаджия-бояджия може да е провокирана и от циркулиращия из интернет пространството клип със заглавие: “Тато пак намига на Бойко”.

Реалността е въпрос на гледна точка. Очевидно е, паметниците, доколкото един билборд може да се квалифицира като такав, се възприемат по повече от един начин. Но историята, а Живков е историческа личност, няма как да се изтрие с гумичка и не може да се заличи с мастилена бомба.

Но и варварите, вандалите и лумпените няма да изчезнат. В страната ни те ще хвърлят мастилени бомби и камъни по билбордове, ще чупят паметни плочи или ще режат паметници на видни възрожденци за скрап, на друго място, недоволни и засегнати от някаква филмова продукция, ще се саморазправят с тези, които са набедили за виновни.

Максим МОМЧИЛОВ