В северна София се наливат 400 млн. евро от Европа

Около 400 млн. евро от еврофондовете ще бъдат инвестирани в северната част на София в периода 2014 – 2020 г. Общо 118 проекта са попаднали в първоначалния инидикативен списък на Плана за интегрирано развитие на столицата до 2020 г. Неговото изпълнение ще се финансира с европейски средства през следващия програмен период. Нов национален стадион, ремонт на стадионите на “Левски” и на “Локомотив София”, изграждане на надземен паркинг на зала “Арена Армеец”, нови детски градини, както и реализиране на “вечните” транспортни проекти като строителството на бул.”Връх Манчо” с трамвайно трасе и пробивите “Данаил Николаев” и Пенчо Славейков, които са от края на 1990-те години са само част от тях. Планът беше одобрен в четвъртък по спешност на извънредно заседание на Столичния общински съвет (СОС) с гласовете на 52-ма съветници. Против бяха двама от БСП, а трима техни колеги се въздържаха. Всички съветници бяха единодушни, че планът е изготвен изключително професионално от експертите на “Обединение София ХХІ”, в което влизат държавният Национален център за териториално развитие и частните “Урбитат” и “Инфрапроект консулт”. Планът предвижда пет зони плюс резервната – Студентски град. По две са зоните за въздействие със социален характер и с потенциал за икономически растеж и една с голяма обществена значимост. Те обхващат една трета от територията и населението на София - 7074 хектара и над 376 хиляди жители. Ако Брюксел не разреши да има пет зони за въздействие, а те трябва да бъдат само три, тогава планът ще обхване около една четвърт от територията и населението на столицата. Ефектът обаче ще бъде по-голям, защото на практика обновените зони ще се ползват не само от всички столичани, но на практика и от всички българи, които идват в София, изтъкна Орлин Иванов от ГЕРБ, председател на водещата комисия по устройство на територията и архитектура. Правителството не е защитило интересите на София в Брюксел Планът не обхваща по-голяма част от територията на София по вина на българското правителство. Причината е, че управляващият орган на оперативна програма “Регионално развитие” механично е определил едни и същи критерии за изготвянето на плановете и за големите градове с милионно население и за малките с 30 000 души население. Според правилата всеки град трябва да определи три зони за въздействие – със социален характер, за икономически растеж и обществено значима. Тази методология е била защитена от българските власти в Брюксел и сега няма как да бъде променена. Унгария например е защитила всеки от 18-те района на столицата Будапеща да има собствен интегриран план за развитие до 2020 г., посочиха авторите на плана на София. “Затова критиката е към правителството, защото някой не си е свършил работата. Важно е да се знае кой е отстоявал българските интереси в Брюксел по този въпрос”, каза Любомир Дацов от НДСВ. Интегрираните планове за развитие се изготвят със средства по оперативна програма “Регионално развитие”, като всеки един от 36-те града получи по 500 хил. лв. за целта. Правилата са еднакви за всичките градове. Програмата е под личното наблюдение на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, а ръководител на управляващия орган е Деница Николова. Те не бяха открити за коментар. Северната част – зона за въздействие, богатите южни квартали – на бездействие Така зоните за въздействие с европейски средства обхващат северната, източната и западната част на София, както и центъра. Докато южните квартали, които имат славата на баровски, остават зона на бездействие, отбеляза Любка Качакова от НДСВ. В тях обаче няма канализация и дори улици до някои от блоковете. Качакова не споделя и мнението, че улиците, парковете и сигурността са проблем на Студентски град и затова трябва да получи европейско финансиране. Проблемът е в качеството на образованието и сигурността, посочи Качакова. Включването му като резервна зона с обществено значение е политическо решение, защото отговаря само на един от общо пет заложени критерия, допълни Любомир Дацов от НДСВ. Планът предвижда да се финансира обновяването на сградите на университетите в Студентския град, каза главният архитект на София Петър Диков. Кметът на района Димитър Дилчев обясни, че това е зона с висока обществена значимост, която не е паднала от небето и затова благодари за включването й в плана. От плана отсъстват и “градовете в града” като “Люлин” и “Младост”, отбеляза Георги Кадиев. Дефицит на публичност Планът събра критики и относно липсата на публичност и информираност, с което се съгласиха дори от управляващата общината ГЕРБ. Причината е, че съветниците научили за извънредното заседание и за съществуването на такъв план от медиите, по думите на Владимир Кисьов от СДС. Георги Кадиев от БСП посочи, че са получили доклада три дни преди сесията в четвъртък и от съветниците се очаквало да гласуват “като машинки”, защото документът е от изключителна важност за бъдещето развитие на града. “Има дефицит на знание и информираност не само на съветниците, но и на населението”, каза Любка Качакова от НДСВ. Тя се усъмни в представителността на социологическото проучване направено сред 400 столичани, които подкрепяли плана. Разговарях с няколко големи бизнесмени, които дават много работни места и никой от тях не беше чул за него, посочи Качакова. Споделям критиката, че докладът беше внесен преди няколко дни, но за сметка на това е свършена огромна работа, защити управляващите Орлин Иванов, председател на водещата комисия по устройство на територията и архитектура. Направени са две социологически проучвания за плана. Едното е сред 300 столичани, а при другото са участвали 450 души, което е представителна извадка, обясни проф.арх.Веселина Троева, един от ръководителите на обединението, изготвило плана. Освен това в общественото обсъждане участие са взели около 250 столичани, допълни арх.Троева. Главният архитект на София Петър Диков обеща да се поправи относно пропуска с информираността на гражданите. Така вече на всеки два месеца ръководителите на проекта ще представят подробна справка за развитието на публикувания в интернет план. Приоритизиране на обектите Втората част от работата по плана е приоритизиране на обектите за всяка от зоните, които ще се изпълняват в периода 2014 – 2020 г. Към момента има подготвен индикативен списък с проекти, като за всяка от зоните е наблъскано всичко, което не е успяло да се реализира през годините. Така най-много проекти – 33, са заложени в западната зона със социален характер. Централната обществена зона има 24 проекта към момента. С най-малко е северната икономическа зона – 11. Сега предстои да се види кои от всички тези проекти имат готовност да бъдат реализирани веднага след 2014 г., както и да се подредят по важност, обясни главният архитект Диков. Това трябва да стане факт до края на годината, а втората фаза от плана да получи одобрение до 15 май.

Прочети цялата новина

Свързани новини: