Реч на Нели Крус – заместник-председател на ЕК за програмата в областта на цифровите технологии за Европа

09/20/12 11:01
(http://radiomilena.com/)

Реч на Нели Крус – заместник-председател на ЕК за програмата в областта на цифровите технологии за Европа

Нели Крус Заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за програмата в областта на цифровите технологии

Изграждане на свързан континент

Конференция за високо равнище по въпросите на програмата в областта на цифровите технологии за Европа

София, 20 септември 2012 г.

Днес искам да Ви представя програмата в областта на цифровите технологии на ЕС. Какво представлява тя? Тя е повече от лозунг. Тя е шанс да дадем възможност на всеки гражданин; и да променим икономиката към по-добро. В моята реч, ще чуете за е-Call, технология за спасяване на човешки живот. Действително това е една чудесна инициатива.

Но това е само един пример за нещата, които може да се направят благодарение на информационните и комуникационните технологии.

На практика те могат да трансформират и подобрят всяка сфера на нашия живот: да помогнат на хората да се свързват и общуват, да учат и да намират работа. Да направят транспорта и енергетиката ни по-екологични и по-интелигентни. Електронното правителство спестява време и пари, електронното здравеопазване помага на застаряващото население. Като цяло се стимулира бизнеса, подпомагат се хората в най-неблагоприятно положение, увеличават се растежът и развитието.

Това е интелигентен начин да излезем от затрудненията, които изпитваме в момента. И си заслужава да се борим за него.

Това няма да се случи от само себе си: необходимо е политическо усилие. И нека не се заблуждаваме: с правилните решения за цифровите технологии днес ние ще осигурим по-добър утрешен ден.

Как да направим това? Има три неща, върху които трябва да се съсредоточим.

Първо, ЕС се нуждае от високоскоростни широколентови мрежи за всеки. Без тях това чудо изобщо няма да се случи. Затова широколентовите мрежи повече от всичко стимулират икономиката: по-голямо навлизане на широколентовите мрежи с 10 процентни пункта означава 1-1,5 % повече растеж.

Тук, в България, все още има път, който трябва да се извърви. Под 40 % от домакинствата имат широколентова връзка; в селските райони само един на всеки трима изобщо има покритие. В същото време само 1 % от българите имат достъп до 3G интернет на техните телефони, което е едва малка част от показателите за ЕС. Всички тези хора изпускат толкова много възможности.

Как да се сдобием с такива мрежи? Един от начините за това е иновационното инвестиране. Като предложения от нас Механизъм за свързване на Европа. За широколентов достъп до интернет има около 7 млрд. евро за проекти в цяла Европа. С лостовия механизъм в частния сектор осигуряваме най-изгодните икономически условия за данъкоплатците. Общо това би означавало 45 млн. повече свързани домакинства из цяла Европа.

Това е от основно значение за икономиката. И се радвам, че министър-председателят Борисов дава такава силна подкрепа на това предложение.

Но, запомнете, понякога инвестицията, която трябва да направим, не се отнася до пари. Понякога трябва да се преодолеят политически или административни препятствия.

Процедури, които са прекалено тромави, или разрешителни за строеж, които се получават твърде трудно; това възпрепятства самото започване на работата за прокопаване на нови мрежи. Подобряването на тази ситуация си струва усилията.

Междувременно се нуждаем също от инфраструктура за безжичен широколентов интернет – и то бързо. Това означава да използваме радиочестотния спектър. Вече имаме законодателство, което урежда този въпрос, и подробна политическа програма: сега трябва да я изпълним, като например освободим бързо цифровия дивидент. Едва след това можем да започнем да полагаме основите на високоскоростния безжичен широколентов достъп до интернет.

Второто нещо, върху което трябва да се съсредоточим, са уменията за работа с цифровите технологии. Четенето и писането за днешния пазар на труда са това, което е цифровата грамотност за утрешния. Много скоро за 90 % от работните места ще се изискват определени умения за работа с цифровите технологии, а търсенето на висококвалифицирани работници в областта на информационните и комуникационните технологии нараства с 3 % на година. Това е впечатляващо в момента!

ЕС обаче не осигурява тези умения: не и в достатъчна степен. До 2015 г. в Европа може да има около 700 000 свободни работни места в областта на информационните и комуникационните технологии Тук, в България, почти половината население никога не е използвало интернет. Твърде много жени не се насочват към кариера в областта на информационните и комуникационните технологии, смятайки, че тази работа не е за тях; трябва да променим това.

Това несъответствие е огромно. Вредим на нашата икономика. Възпираме вътрешните инвестиции на много от фирмите, които смятат, че уменията за работа с цифровите технологии са абсолютно задължителни. И сме несправедливи към милионите безработни.

Моят трети съвет е да инвестираме в иновациите, за да осигурим бъдещ растеж.

Благодарение на научноизследователската и иновационната дейност на ЕС се намират решения от полза за цяла Европа — в дългосрочен план. Именно от такива инвестиции се нуждаем в момента.

Със следващия модел за финансиране на научноизследователската дейност в ЕС — „Хоризонт 2020“ — ще стигнем още по-далече. Предложили сме финансиране в размер на 80 милиарда евро. Опростена и олекотена структура. Поемане на по-големи рискове за по-радикални иновации. И подкрепа за изграждане на капацитет, предназначена за определени страни. Надявам се държавите членки да се споразумеят за това предложение и да се съгласят да инвестират в нашето общо бъдеще.

Ето кои са според мен трите съставки на успеха: високоскоростни широколентови мрежи, умения за работа с цифровите технологии, инвестиции и иновации.

Всяка държава членка на ЕС трябва да обмисли внимателно това сериозно предизвикателство. Всяка една държава е изправена пред тази необходимост от действия в сферата на цифровите технологии. Но конкретният начин, по който ще отговори на тях, може да е различен.

Именно заради това се нуждаем от гъвкав модел. Призовахме държавите членки да номинират т. нар. „цифров шампион“ — човек, който да ръководи дейностите в съответната държава, да се координира с правителството, доброволците и частния сектор. Така че да можем да се възползваме от тези възможности в сферата на цифровите технологии.

Радвам се, че тук, в България, сте определили за национален „цифров шампион“ изключително динамичната г-жа Гергана Паси. Сигурна съм, че тя ще свърши чудесна работа; тя вече помогна за организирането на това хубаво мероприятие. Знам, че както тя, така и много от нейните колеги от други държави членки са сред нас днес: ние ще действаме от Европейския съюз, за да съдействаме на всички вас.

Предизвикателството пред цифровите технологии не е от лесните — то обаче е основно. И трябва заедно да го движим напред. Като работим с различни представители на обществото: правителствата, частния сектор, гражданското общество; училищата, университетите, гражданите. И действайки заедно като Европа: защото тези предизвикателства и решенията за тях пресичат границите.

Други части от света вече са наясно с тази цифрова реалност: за да бъдем конкурентни като глобална сила, се нуждаем от съгласуваност, сътрудничество и икономии от мащаба. Така че когато хората мислят за Европа, те да знаят, че са на едно добро място за бизнес в сферата на цифровите технологии.

Именно заради това е чудесно да се провеждат трансгранични инициативи като днешната.

Дами и господа,

За да намери своето място в бъдещата глобална икономика, Европа трябва да се превърне в свързан, конкурентоспособен континент. Електронният ЕС. Точните мрежи, умения и иновации могат да променят Европа към по-добро. Надявам се, че мога да разчитам на вашата подкрепа.

Благодаря за вниманието!