Ромите ли са проблем за Франция… или ислямистите

в. Ромъния либера

Петнадесет хиляди роми, хвърлени на Божията милост не се сравняват с над четири милиона френски мюсюлмани от магребски произход.

И в Париж имаше протести срещу филма “Невинността на мюсюлманите”, който представя исляма като рак и пророка Мохамед като жесток и покварен персонаж. Насилствените протести, които подпалиха арабския свят, кулминирайки с убийството на четирима американски дипломати в консулството в Бенгази, между които посланикът на САЩ в Либия, не заобиколиха Франция.

В събота, 15 септември, един обикновен tweet мобилизира протестиращи около американското посолство в Париж, изненадвайки френските власти, които отговориха със 152 ареста и заплаха с проект за закон срещу тероризма, който ще позволи съдене във Франция на французите, които ходят да се формират като терористи в лагери в афгано-пакистанската зона.

Току-що завърнал се от Букурещ френският министър на вътрешните работи Манюел Валс осъзна, че Франция има много по-големи и по-тежки проблеми от ромските лагери. Може би сега ще разбере и господин Валс, че за ромите тероризмът не представлява никакъв интерес, че е изключено измежду ромите да се появи един Мохамед Мера и че никога ромите няма да протестират, палейки автомобили, унищожавайки училища, културни центрове, градинки, спортни зали и т.н. Експлозивният потенциал на предградията е страховит, но няма никаква връзка с ромите.

Нещо повече, ромите са “клетниците” на третото хилядолетие в най-чистия смисъл на Виктор Юго, а тяхното присъствие във Франция е ползотворно в тези моменти. Преситеното и вечно недоволно френско общество може да намери в покорността и екстремната бедност на ромите един призив към разум, сдържаност и милосърдие. Това прибягване до други ценности освен идолопоклонническия материализъм на консуматорското общество може да бъде пътят за спасение не само за Франция, а и за цялата съвременна цивилизация.

Може французите, ударени от кризата, да намерят утеха и кураж, виждайки трудната борба, която ромите водят ден след ден за оцеляване. Може арабите и африканците, станали французи, да разберат колко много дължат на Франция. Може да разберат, че имат дълг към страната, която им е предоставила всички права чрез даването на френско гражданство. На ромите не им е дадено френско гражданство. Ромите са експулсирани, въпреки че са европейски граждани.

Малко повече скромност, доброжелателност и пестеливост не е пречила никога на никого. Бруталното поставяне едно до друго на богатство и абсолютна крайна нищета би могло да генерира необходимия вътрешен трус за промяна на манталитета и посоката на европейската цивилизация.

А Румъния? Румъния не може да дава на никого уроци на тема ромите, но и другите нямат право да дават уроци на Румъния. Този подход трябва да бъде изоставен веднъж завинаги и стъпка напред бе направена напоследък. Румъния призна провала си в цялостното решаване на ромския проблем точно в момента, в който западните държави разбраха от собствен опит, че проблемът с ромите не може да бъде решен от една единствена държава, нито от две, нито от три, бидейки европейски проблем. Президентът Бъсеску каза ясно, че Румъния не гони нито един от своите граждани, но това също така не означава, че Румъния ще забрани на ромите правото им на свободно движение, нито пък че ромите няма пак да напуснат Румъния.

Като европейски проблем, положението на ромите следва да бъде анализирано с познания по въпроса. Тези вечни номади са създали през вековете и до днес безброй легенди. Липсват сериозни проучвания за днешните роми и антрополозите би трябвало да се мобилизират в този смисъл. Тази обаятелна тематика трябва да се проучи повече, а комуникацията да работи по-добре.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: