ВСС изобщо не се интересува от системата за (не)случайно разпределение

Системата за случайно разпределение на делата започна да навлиза в българската магистратура още преди 7 години, като гаранция за безпристрастно, обективно и бързо правораздаване. Нейната основна функция е на случаен принцип и без външна намеса да разпределя производствата между магистратите в съда, прокуратурата и следствието, така че да се постига еднаква натовареност и тежките процеси да бъдат равномерно поверявани на различните хора, включени в системата. На практика обаче се оказва, че по официално неизвестни причини случайното разпределение лесно може да се превърне в неслучайно по отношение на някои казуси и, колкото по-медийно известни са те, толкова по-често програмата започва да ги праща при едни и същи съдии. Особено отчетливо това се наблюдава в Софийския градски съд (СГС), който гледа най-шумните наказателни дела в страната – срещу депутати, високопоставени представители на изпълнителната власт и магистрати. За това пръв преди няколко години сигнализира Висшия съдебен съвет (ВСС) съдия Иван Стойчев от СГС, според когото делата от особен обществен интерес се разпределят на едни и същи негови колеги, а други никога не получават подобни казуси. Сред странно предпочитаните от електронната система беше настоящият зам.-шеф на СГС Петя Крънчева. Съветът обаче така и не реагира. А този проблем е особено опасен, тъй като влияе негативно на и без това критично ниското доверие на обществото в съдебната власт, поставяйки под сериозно съмнение основните принципи на правосъдието – независимостта, безпристрастността и обективността на магистратите. Протоколите от разпределението в СГС - изтрити за 3 години назад Странното е, че ВСС продължава от години тотално да неглижира темата, въпреки че освен сигнала на съдия Стойчев, пряко подчиненият на съдебните кадровици инспекторат също установи меко казано притеснителни обстоятелства около т. нар. случайно разпределение в съда. В един от последните си доклади за дейността на съда от 2010 г., инспекторите отразиха, че за тях е невъзможно да проверят дали член 9 от Закона за съдебната власт е спазван ("Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им" – бел. ред.) през първите няколко години от въвеждането на софтуера в СГС. Причината е, че "за периода от 16.03.2007 г. до 02.07.2010 г. протоколите за случайното разпределение на делата в СГС на електронен носител в компютърната програма на съда липсват". Какво е обяснението за тази мистериозна липса, от заключенията на инспектората не става ясно. Не става ясно и защо ВСС изобщо не реагира на тази констатация, вместо да назначи детайлна проверка на електронната система. Може би именно заради безхаберието на членовете на съвета по тази тема в доклад от наблюдение на системата за случайно разпределение към проекта "Консултативен съвет на районните съдилища" е записано, че "за редуциране на съмненията към корупционни практики във взаимоотношенията между обществото и съда е необходим нов подход към администрирането на съдебната дейност, включващ и организацията на разпределение на делата по съдии и движението им". Според работната група, изготвила документа "дефинирането (или предефинирането) на проблемите, системното наблюдение и анализа ще доведат до създаването и утвърждаването на ясни, прозрачни и логични правила, които ще улеснят справедливото правораздаване и ще предотвратят възможностите за възникване на корупционни практики". Реакция от страна на ВСС няма обаче и до днес. А проблемът очевидно засяга цялата система при положение, че най-разпространената програма ("Law choise" – бел. ред.) се използва от почти всички районни и окръжни съдилища в страната – без тези в Кърджали и Смолян, както и РС – Карнобат, РС – Берковица и частично РС – Ямбол. Системата разпределя неравномерно, натоварвайки едни, за сметка на други Сред останалите заключения на съдебните инспектори, добре известни на ВСС още от миналата година, когато инспекторатът провери дейността на цялата Наказателна колегия в СГС, присъстват и директни съмнения за манипулации в програмата от страна на ръководството на съда. Проверяващите са отбелязали, че въпреки че делата се разпределят между всичките 35-ма наказателни съдии, прави впечатление, че председателят Владимира Янева и заместничката й Крънчева са сериозно разтоварени от работа "с оглед на административните функции които изпълняват". "Но изрични заповеди, с които се определят по-нисък процент за натовареност или се изключват от системата за случаен подбор за разглеждане на отделни видове дела бяха представени само за съдия Владимира Янева (заповеди № 1113/07.06.11 г. и № 2006/17.06.2011 г.) на зам. председателя на СГС", уточняват обаче инспекторите. По информация на Mediapool липсата на документ, удостоверяващ намаляването на натовареността на Крънчева, е била коригирана от Янева след встъпването на колежката й в длъжност като шеф на Наказателната колегия. Въпреки това е притеснителна нейната практика да преразпределя конкретни дела, когато например командирован от друг съд съдия бъде върнат на старото си работно място. Магистрати коментираха пред Mediapool, че в такива случаи Крънчева еднолично решава на кого да повери делата, които трябва да започнат отново. По същия начин тя възложи на самата себе си и повторното разглеждане на делото, известно като "Батко" срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, което се наблюдава с особен интерес от ЕК. Инспекторите забелязват и друга трудно обяснима нередност в дейността на програмата в СГС – въпреки че със заповеди са въведени критерии за уеднаквяване на натовареността между съдиите и равномерното натоварване с всички видове дела, разлика в заетостта на отделните състави има, при това значителна. "Прави впечатление, че съдии които са били изключвани от системата за електронно разпределение, с оглед разглеждането на дела с повишена сложност, се оказват с по-висока натовареност от други, на които не са разпределяни дела с повишена сложност. Състави с най-високо постъпление на дела за 2010 г. – с. Б. Цанева (34 състав) - 289 бр.; с. А. Атанасов (28 състав) – 269 бр.; с. К. Тодорова (12 състав) - 264 бр.; с. Е. Колева (18 състав) - 248 бр.; с. П. Колева (15 състав) 228 дела. Състави с най-ниско постъпление на дела за 2010 г.: с. П. Крънчева (4 състав) – 152 бр., с. Р. Ченалова (29 състав) – 153 бр., с. И. Коев (24 състав) – 169 бр., с. В. Чочкова (3 състав) - 175 бр., с. Д. Росенова (16 състав) - 177 бр.", отчитат инспекторите с уточнението, че от ръководството на съда така и не са предоставили данни за причините, довели до този резултат. Подобен проблем съществува и в Националната следствена служба (НСлС) и той бе засегнат преди само два дни и от двамата кандидат-членове на ВСС от следователската квота – Койчо Трухчев и Румен Георгиев. Първият директно обясни пред колегите си, че системата за случайно разпределение "разпознава някои като свои приятели", а други оставяла почти без работа. И той, и Георгиев, отделиха внимание в изказванията си за нуждата от разработване на нов, по-прецизен софтуер. Прокуратурата установи злоупотреби със системата в 3 съдилища Общия фон на необясними манипулации в системата за случайно разпределение се допълва от три разследвания на Софийската градска прокуратура, по които недвусмислено бе установено, че съдебни началници от страната са разпределили конкретни дела на себе си, чрез намеса в програмата, за да изградят корупционна схема. Става въпрос за условно осъдената за взимане на подкуп от 10 000 лева бивша шефка на Административния съд във Варна Анелия Цветкова, за отстранения т. г. председател на Административния съд в Бургас Атанас Вълков и за шефката на Районния съд в Белградчик Ирена Иванов, също отстранена, заради точещото се вече 5 години разследване срещу нея. Общото между тримата е, че според доказателствата събрани от прокуратурата, Цветкова, Вълков и Иванова са манипулирали системата за случайно разпределение на дела, за да могат, използвайки факта, че конкретни дела са падат на самите тях, да влязат в престъпни схеми – Цветкова изнудва бившия си приятел, а Вълков и Иванова организират имотни измами. И за трите случая ВСС е надлежно информиран, тъй като така или иначе трябва да вземе формално решение за отстраняването на съдебните шефове от постовете им, поне докато делата срещу тях приключат. Членовете на съвета обаче отново не сметват за нужно да се занимаят по-обстойно с възможностите за манипулиране на програмата и не възлагат проверки на системата поне в тези три съдилища, ако не в цялата страна. Архивите се унищожават, председателят наблюдава редовите съдии По неофициална информация на Mediapool от разследващи случая с Атанас Вълков, по това производство дори са събрани доказателства за далеч по-сериозни злоупотреби със софтуера, от това, че конкретни дела се разпределят еднолично на конкретни магистрати. Свидетел по делото срещу Вълков разказал, че по нареждане на обвиняемия целият архив от разпределението на делата в Бургаския административен съд през годината се изтривал в началото на всяка следваща. Още по-фрапиращ е фактът, че отново по желание на Вълков, на служебния му компютър била инсталирана програма, чрез която той в реално време можел да наблюдава компютрите на редовите съдии, без те избощо да могат да разберат за това, тъй като софтуерът не оставял следи от наблюдението, разказват разследващи. Въпросната програма "VNC Viewer", инсталирана на компютъра на Вълков, e свободно и безплатно достъпна в интернет. Освен наблюдение в реално време на останалите компютри, вързани в локална мрежа, тя позволява и директна манипулация на документи, създавани от останалите потребители на мрежата. Според неофициалната информация на Mediapool обаче, Атанас Вълков не пожелал тази функция да бъде активирана, тъй като използването й оставяло следи в софтуера и манипулациите ставали лесно откриваеми. Въпреки наличието на всички тези съмнения, констатации на компетентни органи и дори безспорни доказателства по наказателни дела, ВСС все още остава "глух" за проблемите в (не)случайното разпределяне на делата в родната правосъдна система. Меко казано е учудващ и фактът, че като член на съвета по право главният прокурор Борис Велчев също не е сметнал за нужно да обърне внимание на колегите си, предвид факта, че със сигурност е информиран за хода на разследванията срещу тримата съдебни шефове от Варна, Бургас и Белоградчик. Именно тази незаинтересованост на висшия кадрови орган в съдебната власт стъава причина за следното заключение в доклада "Мониторинг на принципа за случайно разпределяне на делата" по проекта "Консултативен форум на районните съдилища": "Забелязва се и недостатъчън пряк контакт на ръководния орган на съдебната власт със съдилищата, което лишава ВСС от възможността да използва експертното мнение и опит. В резултат на това ВСС взема управленски решения при липса на информация за ежедневните проблеми при организацията на съдебната дейност, които често пъти са идентични за всички районни съдилища."

Прочети цялата новина

Свързани новини: