Защо светът се нуждае от ренесанс на малкото селско стопанство

Жаждата за печалба разрушава селското стопанство - и света - но тенденцията към местни магазини и фермерски пазари дава истинска надежда.

Британските селскостопански производители не могат да произвеждат прасета толкова евтино, колкото поляците, нито фураж за говеда толкова евтино, колкото бразилците, нито пък мляко толкова евтино, колкото американците, нито плодове толкова евтино, колкото испанците. Ако те не запретнат ръкави, просто ще трябва да се оттеглят, диктува пазарът.

Според неотдавнашно проучване на Националната асоциация за отглеждане на свине около 100 малки и средни свинеферми вероятно ще прекратят дейността си тази година, а това са 10 процента от общия им брой.

Великобритания губи десетки млекодобивни ферми всеки месец. Градинарството отдавна изчезна (какво стана с градината на Англия - Кент?). Само 1 % от британците сега се занимават с обработване на земя.

Положението обаче навсякъде е едно и също. Традиционните фремери в Африка и Азия са призовавани да се откажат от производството на храна за собствените си народи и да отглеждат суровини за нас, в замяна на нашите пари, които ние правим чрез банкиране.

Разбира се, селските стопанства трябват да са възможно най-големи, за да бъде постигната значителна по размер икономика, а работната ръка трябва да бъде намалена, за да се съкратят разходите, така че повечето съществуващи дребни селскостопански производители - мъже и жени, трябва да си идат.

Стотици хиляди фермери се самоубиха в Индия, но повечето бягат в градовете, за да се присъединят към оценяваните на близо милиард изселници от провинцията, които сега живеят в градските гета (почти една трета от градското население на страната).

Обективни данни - такива, каквито учени и икономисти, съветващи световните сили, използват, за да подкрепят идеите си - подсказват, че новите подходи не работят - не и ако смятаме, че целта на селското стопанство е да произвежда качествена храна.

Един милиард души по целия свят от сегашното 7-милиардно население страдат от хронично недохранване, а друг един милиард страдат от хронично свръххранене - в такава степен, че според статия в сп. “Нейчър” от май броят на диабетиците в света сега превишава общото население на САЩ и Канада, като причина за това е начинът на хранене.

Вредите за целия свят са големи. Предимно заради промишленото земеделие половината от всички биологични видове на планетата може да изчезнат до края на века. Селското стопанство е окупирало 40 процента от земята на планетата, но замърсяването, което то причинява, излага на опасност живите същества навсякъде, включително в моретата, където оттичането на торове от фермите разрушава коралните рифове.

Корпоративно-правителственият комплекс, който управлява живота ни, обаче се придържа здраво към ожесточеното финансовото съревнование на неолибералния световен пазар. Така че британските селскостопански производители, в британски условия в британски социален контекст, са в пряк конфликт с африканските селяни и американските мегакорпорации и украинските житни барони (или поне щяха да бъдат, ако не бяха европейските субсидии), докато селското стопанство като цяло трябва да се съревновава за инвестиции с коли, оръжия, казина и фризьорски салони.

Ако британските фермери не могат да получат в краткосрочен план по-голяма печалба от поляците или бразилците (или от корпорациите, разположени в техните страни), тогава те просто трябва да си идат. Всъщност правителството на Тони Блеър само преди няколко години сериозно повдигна въпроса британското селско стопанство да последва съдбата на въгледобивната промишленост.

Може да изглежда неприемливо, дори позорно, но както лейди Тачър ни увери преди доста години, “алтернатива няма”, и всички британски правителства след това, дори тези с думата лейбърист в името, сляпо повярваха в това.

Странно наименованият Национален съюз на селскостопанските производители е твърдо решен да прави голям бизнес.

Големият проблем е огромният сблъсък между морала, биологичната реалност ...

Свързани новини: