Икона от Опиц, мъченика… (на гости в дома на един убит наркоман)

Всички чуха – наркоман, крадец рецидивист, задържан 92 пъти, с две условни присъди… Прочутият вече иконописец Йордан Опиц го застреля пред входа на жилищната си кооперация преди 5 години. „Правилно го застреля”, пишат днес запалянковци из форумите в интернет.

Той е „боклук”, казва Опиц в свои интервюта. И семейството му са „боклуци” - пояснява Опиц. Майката не била потърсила тялото на сина си да го погребе с месеци, само седяла в чужбина, бащата бил алкохолик. Два дни след смъртта на „наркомана” Янчев, в дома му от свръхдоза починала негова приятелка.

Боклуци”, обобщава Опиц. Него го интервюираха обилно, вестници, сайтове, появи се в няколко телевизионни предавания, наговори всичко, което може, за да го помислят за жертва, която трябва да бъде помилвана. Коментиращи из интернет помислиха убития Мариан Янчев за циганин. И повтарят думите на Опиц, че е боклук, който си е получил заслуженото.

След всичко прочетено, включително във вестници с претенции да са по-сериозни (като „24 часа” например), ме смути само понятието „две условни присъди” и 92 задържания.

„„Две условни присъди” е правен абсурд. Когато човек има една условна присъда и получи втора, присъдите му стават ефективни. Той излежава и двете. Точно този тънък детайл е труден за осмисляне от колегите журналисти от меродавни вестници като „24 часа”. Нейсе.

А 92 задържания на един и същи човек – от раз се усъмних. Това са полицейски уйдурми. Какъв е тоя, дето ще го арестуват 92 пъти и няма да го вкарат в затвора? Това значи, че не са намерили доказателства за престъпление нито веднъж. И че е някакъв феномен. Възможно ли е? Да не е започнал да разбива апартаменти в пети клас, като се има предвид, че е на 25 години. Ама нейсе. Кой да се замисли.

И когато всички викаха в подкрепа на „несправедливо” осъдения на 5 години затвор за убийство Йордан Опиц, аз написах обратното – че той е убиец и социопат. И такива като него трябва да седят в затвора, защото може да убият още някого.

Около статията се разшумя. Събра 2 хиляди лайкчета във Фейсбук, вестник „Сега” я препечата, поканиха ме в сутрешния блок на Би Ти Ви, там доразвих идеята. Какво излезе – аз изразих обратната гледна точка, която медиите нещо игнорираха.

И докато се чудех на тези странности на медиите, ме потърси приятелка на майката на убития Мариан Янчев. Майката никога не е говорила с журналисти, отказала на разни телевизии да се появи, но като прочела статията ми, решила, че може да говори с мен.

В уговорения час отивам в Младост 1. Обикновен блок, от соца, дълъг и крив, завива в единия край. Вход А. Вратата на входа е с разни заварени железни решетки, боядисани в черно – против кражбите.  Звъня отдолу по телефона, слиза жена на средна възраст да ми отвори. Поздравяваме се. Русолява, светлокоса, приветлива и смутена. Още не знам това ли е майката, а и не питам.

Качваме се на първия етаж. Посрещат ме в един хол приятелката, която ми се обади, още една млада и една възрастна жена. Възрастната се оказа бабата на Мариян. Младата, бременна в деветия месец, се оказа сестрата на Мариан, а жената, която ме посрещна – майката Теодора.

Трите жени не са толкова развълнувани. Синът, внук и ...

Свързани новини: