Близкоизточни амбиции: Турция и Египет се стремят към съюз

Асошиейтед прес

Ликът на османски султан, който гледа намръщено от билборд към задръстването на една от улиците в египетската столица, скръстил ръце на гърдите, с украсена с перо чалма и златни еполети, е в контраст с натовареното движение долу. Плакатът за турски филм за падането на Константинопол през 1453 г. припомня ранните бойни подвизи на империя, разпростряла в крайна сметка властта си в Близкия изток и извън него.

Египет, подобно на Турция, има своята велика история, отразена в пирамидите и другите паметници, останали от древните му жители, и в националната му гордост, характерна за арабския свят.

Потомците на някогашните султани и фараони също имат амбицията страните им да играят много важна роля. Всеки иска да бъде лицето на Близкия изток. Но те не могат да се справят сами, затова Турция и Египет сега говорят за сътрудничество. В някои отношения това е странна двойка.

Турция е сравнително стабилна и процъфтяваща, въпреки че в някои области външнополитическите й инициативи търпят неуспех и това я принуждава да понамали амбициите си да бъде посредник в близкоизточните спорове.

Египет, който е страната с най-голямо население в арабския свят, си има вътрешни проблеми. Анализатори смятат, че ще трябва да минат поне няколко години, преди Кайро да може да играе значителна роля в регион, който преминава от една криза в друга, разделен по почти всички въпроси - от религията до модерността.

Техният съюз може да проработи, ако Египет приеме умереното верую на Турция за реформи и прагматизъм заедно с връзките й със Запада и пиетета към исляма. А тогава, когато Египет придобие повече увереност, двете държави може да се започнат да се борят за влияние.

В понеделник Турция показа в Кайро своята инициативност (в този случай - и дълбоките си джобове). Турският външен министър Ахмет Давутоглу каза, че правителството му ще даде 2 милиарда долара помощ на Египет, за да “увеличи доверието” в неговата икономика, страдаща от намаляване на производителността, спад в туризма, стачки и протести, откакто миналата година авторитарният лидер Хосни Мубарак беше свален от власт с въстание.

“Египет е плодородна земя, където са възникнали велики цивилизации. В бъдеще ще станем свидетели на възхода на Египет. С Египет и с участието на други държави ще изградим нов Близък изток”, каза Давутоглу.

И двете страни искат сирийският президент Башар Асад да се оттегли, а неговият съюзник Иран да не се намесва в гражданската война в Сирия. В Близкия изток обаче дипломацията и компромисът изглежда винаги са в опасност.

Израел обмисля военен удар срещу ядрените съоръжения на Иран, страхувайки се, че врагът му иска да създаде бомба. Гражданската война в Сирия прилича на конфликт с подставени лица, придобиващ характера на вражда между отделни фракции. Насилието заради филма, създаден в САЩ и обиждащ пророка Мохамед, изважда на преден план старо напрежение между западния и ислямския начин на мислене.

Турция, която е член на НАТО и има преобладаващо мюсюлманско (но не арабско) население, е давана за пример за демокрация в регион, обхванат от народни бунтове.

Но твърдата й и безкомпромисна външна политика помрачава донякъде този ореол. Турция се раздели с някогашния си съюзник Израел и влезе в спор с традиционния съперник Иран. Тя не се разбира добре с предвожданото от шиити правителство в Ирак, приюти неговия сунитски вицепрезидент, въпреки че багдадски съд го осъди на смърт за ръководене на отряди на смъртта.

Обръщането към Египет предлага добре дошло облекчение, макар че изграждането на по-близък съюз с друга голяма държава с преобладаващо сунитско мюсюлманско население би могло да подхрани подозренията, че разделението между сунити и шиити в Близкия изток се задълбочава.

Турция не е съвсем регионална сила и има свои вътрешни предизвикателства като кюрдските бунтовници, отбеляза главният редактор на ...

Свързани новини: