21 европейски езика са застрашени от дигитална смърт

21 от близо 80-те езика, които се говорят в Европа, са застрашени от дигитална смърт, съобщи БАН. Българският не е в тази група, но при него също има риск от отмиране.

Тези изводи са от проучване на Европейската мрежа за върхови постижения (META-NET), част от която е и Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.

В META-NET членуват 60 изследователски центъра от 34 страни. Проучването е проведено от над 200 експерти.

За въпросните 21 от 30-те изследвани езика езиковите технологии са „недоразвити“ или „слабо развити“, твърдят експертите.

Под езикови технологии най-общо се разбира софтуер, който може да обработва говорима и писмена човешка реч (програми за правописна и граматична корекция и за синтез на реч, интерактивни лични асистенти на смартфоните, диалогови системи за обработка на въпроси по телефона, системите за автоматичен превод, уеб търсачки, синтезатори на реч в навигационните системи за автомобили).

Изследването включва обзор и оценка на състоянието на наличните езикови технологии за всеки език в четири категории: автоматичен превод, обработка и синтез на реч, анализ на текст и общо състояние на езиковите ресурси.

В поне една от тези категории 21 от 30-те езика (70%) получават най-ниската оценка (т. е. за тях липсват езикови технологии или съществуващите технологии са недоразвити).

Българският също има една слаба оценка – за автоматичният превод, но въпреки това не е в списъка с 21-те езика.

Най-застрашените езици са 4: исландски, латвийски, литовски и малтийски. Те получават най-ниска оценка и в четирите категории.

Нито един от проучените езици няма оценка „отлично състояние“.

От тях най-добра е оценката за ресурсите на английски. След него се нареждат холандски, френски, немски, италиански и испански език, които са оценени като „средно развити”.

Технологиите и ресурсите за езици като баски, български, каталански, гръцки, унгарски и полски са категоризирани като „фрагментарно развити”, което означава, че са сред езиците с висок риск от отмиране в дигиталната епоха.

За момента българският език (получил средна оценка в категориите обработка на реч, анализ на текст и общо състояние на езиковите ресурси) не е застрашен, но ситуацията би могла да се промени значително с навлизането на ново поколение технологии, използващи наистина ефективно естествените езици.

Координаторът на инициативата проф. Ханс Уцкорайт определи резултатите като „силно обезпокоителни“.

„По-голямата част от европейските езици не разполагат с достатъчно количество адекватни ресурси, които да гарантират оцеляването им в епохата на развити технологии, а при някои езици дори нуждата от такива ресурси не е била осъзната. Поради тази причина и бъдещето на много от европейските езици е неясно”, коментира той.

Проф. Уцкорайт е директор на Германския център за проучване на изкуствения интелект (DFKI).

„Наблюдаваме драстично разминаване в равнището на състоянието и достъпа до езиковите технологии за различните европейски езици и за различните технологични области. Пропастта между т. нар. „големи” и „малки” езици продължава да се разширява. Трябва да положим усилия, за да осигурим адекватна технологична подкрепа за всички по-малки езици, за които липсват нужните ресурси и технологии. В противен случай те за застрашени от дигитална смърт”, каза Георг Рем (DFKI), един от редакторите.

The post 21 европейски езика са застрашени от дигитална смърт appeared first on OFFNews Новини.

Прочети цялата новина

Свързани новини: