Най-голямата криза в Словения след независимостта

Словенците винаги са се чувствали доста доволни от себе си. Тяхната страна е хубава, те бяха най-богатите от югославяните и след независимостта през 1991 г. Присъединиха се към Европейския съюз, НАТО и еврото.

Колко са различни нещата днес. Словенците са ядосани и объркани. Техният премиер е съден за корупция, безработицата е висока, банките в страната са на ръба на банкрута и предстоят серия болезнени структурни реформи.

През юли водещата в Словения банка се наложи да бъде спасявана с повече от 380 милиона евро от правителството. Премиерът Янез Янша заговори за “гръцки сценарий” и предупреди, че Словения ще стане шестата европейска страна, която ще поиска спасителен заем, ако неговите правителствени реформи не бъдат осъществени напълно. Рейтинговите агенции понижиха кредитния рейтинг на Словения, а заплатите на много държавни служители бяха орязани със 7,5 процента.

Макар демографията на Словения да е ужасна, досега тя имаше добри пенсии и ниска възраст за пенсиониране. Тъй като само 40 000 подписа са необходими за свикване на референдум, болезнените реформи лесно се блокират. Референдум, който провали опита за пенсионна реформа през юни, бе началото на края на тогавашното правителство.

Сегашната коалиция, в която партията на пенсионерите ДеСУС играе ключова роля, прие проектозакон за пенсионната реформа и реформа на трудовия закон, като и двата ще бъдат оспорени.

Г-н Янша, политически ветеран, дойде на власт през февруари. Той е съден въз основа на твърдения, че е взимал подкупи от финландска оръжейна компания. На 5 септември бивш шеф на една от най-големите словенски компании бе осъден за измама. Католическата църква бе разтърсена от финансови и секс скандали.

В тази трескава атмосфера избухват спорове за това кой какво е вършил по време на Втората световна война. Тези препирни може да служат за разсейване от икономическите проблеми на страната, но те провокират много горчивина. Според политическата митология на словенската десница десетдневната война за независимост през 1991 г. трябва да заеме централно място, а не трагичните събития от 1945 г.

На 11 ноември словенците ще отидат в избирателните секции, за да изберат президент. Настоящият президент Данило Тюрк изглежда уверен, че ще спечели втори мандат. Под обединено ръководство Словения може да се възстанови относително бързо казва Соня Смуц, която ръководи Асоциация на работодателите.

Словения има няколко компании, които процъфтяват в чужбина, а държавният й дълг е 47,6 процента от БВП. Той нараства, но далеч не е в критично състояние. Рената Салечи, интелектуалка, обаче е по-малко оптимистична. Много от проблемите на Словения са същите като на други места в Европа и скоро ще стигнем до задънена улица, казва тя.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: