Делото срещу Красьо Черния за лъжесвидетелстване се оказа нагласено

Прокуратурата е обвинила в лъжесвидетелстване съдебния лобист Красимир Георгиев, станал известен като Красьо Черния, без да има основания за това, става ясно от мотивите към оправдателната присъда на Софийския градски съд, които бяха публикувани в сряда.   През 2009 година след избухването на скандала с пазаруването на шефски места в съдебната система срещу 200 000 евро, Красимир Георгиев е разпитан от прокуратура в качеството му на свидетел по образуваното дело за търговия с влияние.   Тогава той заявява пред наблюдаващия прокурор Първолета Никова, че няма познанства с лица от съдебната система. "Аз не съм адвокат, дори не съм юрист, аз не познавам магистрати, още повече не виждам каква дейност мога да извършвам с тях", казва по време на разпита Георгиев.   Впоследствие признава, че познава тогавашния член на ВСС Стойко Стоев и Румен Лазаров, съдия в Плевен. Съдът обаче отчита, че разследващите така и не са му задали въпроси, за да конкретизира познанството си с тези лица. От делото не става ясно дали изобщо ги е познавал в качеството им на магистрати.   "С обвинителния акт се инкриминира това твърдение, свързано с познанството на подсъдимия с конкретно изброени лица от съдебната система, без за нито едно от тези лица да му е бил задаван конкретен въпрос и той да е направил конкретно изявление", се казва в мотивите на съда.   Съдът отчита, че Красимир Георгиев много добре е съзнавал, че делото се води срещу него, въпреки че е разпитван като свидетел, а не като обвиняем по дело за търговия с влияние. Съставът на СГС заявява, че той не е бил длъжен да разказва за познанството си с магистрати, защото разкриването на подробности в отношенията му с тях биха могли да го уличат в извършване на престъпления.   "Поради това подсъдимият Красимир Георгиев не е имал задължението да говори истината по този въпрос и не може да носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване за това свое изявление", заявяват от съдебния състав. Дори и отричането на неговите познанства с конкретните лица, посочени в обвинителния акт, не би било причина за носене на наказателна отговорност.   "Основно право на човек, пряко свързано с презумпцията за невиновност и правото на лична защита, е в качеството му на свидетел да не дава показания, които биха го уличили в извършване на престъпление", заявяват магистратите, позовавайки се и на практиката на Върховния касационен съд.  

Прочети цялата новина

Свързани новини: