Хамбург - мюсюлманските празници ще бъдат неработни дни

Франс прес

Пристанищният град Хамбург се готви да признае някои мюсюлмански празници за неработни дни - нещо, което се случва за първи път в Германия, където мюсюлманите наброяват 5 процента от населението, а мястото на исляма в обществото поражда полемика.

Вторият по големина град в страната с 1.8 милиона жители, който има статут на провинция, сключи споразумение с мюсюлманската общност и тази на алевитите - разклонение на исляма, широко разпространено в Турция.

Договорът, който предстои да бъде одобрен от местния парламент, дава на мюсюлманите права, засягащи религиозното образование в училище и погребалните ритуали.

Мюсюлманите, на свой ред, се ангажират да спазват основните права и да благоприятстват равнопоставеността между жени и мъже. Споразумението се радва на почти единодушна подкрепа. При все това социалдемократическото кметство признава, че някои жители на Хамбург гледат с резерви на споразумението. “За някои жители да приемат, че тук има нова религия, е етап, който те трябва да преодолеят. Съзнаваме, че някои възприемат исляма като нещо чуждо”, обяснява Кристоф Круп, началник на канцеларията на кмета Олаф Шолц.

Най-сензационната мярка: около 130-те хиляди мюсюлмани в Хамбург, към които се добавят 50 000 алевити, ще могат да ползват три неработни дни. Те, все пак, ще трябва да ги използват като отпуск - както е при някои християнски празници, които са неработни за дадена провинция, но не и на федерално равнище.

За празника Айд (Рамазан байрам), който бележи края на едномесечния пост Рамазан и Ашура, учениците няма да са на училище, но ще трябва да наваксват пропуснатите часове.

Досега работодателите можеха да решават дали да дадат отпуск на служителите си мюсюлмани . “Можеха да кажат: Имам нужда от теб, не можеш да излизаш в отпуск този ден”, обяснява Зекерия Алту - вицепрезидент на DITIB, най -голямата ислямска организация в Германия, която управлява девет джамии в Хамбург.

“Много служители мюсюлмани не смееха да искат отпуск в тези дни, за да не погледнат на тях с лошо око. Отсега нататък те ще могат да кажат: Това е почивен ден за мен, уредено е в закона. Разликата е огромна”, допълва Алту.

“Така се признава, че мюсюлманите са част от обществото”, отбелязва от своя страна Даниел Абдин, председател на организацията “Шура”, която обхваща 31 местни джамии. “Мюсюлманите често имат усещането, че не са желани тук, но това споразумение доказва, че те обогатяват града”, подчертава Алту.

Споразумението беше приветствано в цяла Германия, още повече че сянката на ислямисткия екстремизъм продължава да тегне над големия северен пристанищен град, използван за тилова база за подготовката на атентатите от 11 септември 2001 година. В Хамбург са се укривали няколко от атентаторите, сред които ключовата фигура на терористичната мрежа Мохамед Ата.

Турска, пакистанска, иракска или афганистанска - мюсюлманската общност в Хамбург е смесица, която също ще има думата за пропуснатите часове по религия в държавните училища.

Хамбург, който подобно на останалите провинции се ползва със самостоятелност в областта на образованието, досега възлагаше на протестанската църква управлението на това обучение. Отсега нататък, учениците ще могат да бъдат освобождавани от преподавателите си мюсюлмани.

“По този начин ни поставят наравно с протестантите”, казва със задоволство Абдин, който ръководи джамия, настанена в бивш подземен паркинг в уличка зад централната гара. “Не става дума за това да се дават привилегии на мюсюлманите, а да се приеме реалността”, подчертава Андреас Дресел, представител на социалдемократите в местния парламент.

“В Германия ислямът вече не е вносна религия. Седемдесет процента от вярващите, посещаващи нашата джамия, са под 30 годишни и са родени тук”, изтъква Даниел Абдин. Някои въпреки това изразяват съжаление, че важни въпроси като носенето на забрадки от учителките и отделни часове по плуване за ...

Свързани новини: