Европомощи за джиповете, пурите и охраната на медийните босове…

Отворено писмо до зам-председателя на Европейската комисия  г-жа Нели Крус
Уважаема г-жо Крус!

В държавата, в която живея, стана много  фешън да се пишат отворени писма до европейски институции от „утвърдени български журналисти”. (Кой ги е утвърждавал, само те си знаят). За да бъда в крак с тенденцията реших, че няма да е зле и аз да драсна няколко реда до ЕК, респ. до вас самата. Писмо от сърце и душа, дето се вика, пък и за по-голямо разнообразие на гледните точки.

Преди това ми позволете да изразя искреното си съжаление, че не можах да присъствам на срещата ви с представители на нашите медии. Чух, че преживяването е било неописуемо. По-късно гледах видеозапис и завидях за безплатния цирк, който ви спретнаха.

От вестник “Стандарт” например поискаха да се подобрят правилата, по които тукашните медии да получават европейски пари. Забележете, европейски пари му трябвали на този вестник! Явно българските не му стигат.

Отделно някакъв субект ни в клин, ни в ръкав съобщи, че бил директор на новини и ръководел екип от 150 човека. Бедният фукльо! Кой да му каже, че мястото му не е там и че истински журнализъм се прави от личности, които не поднасят букети на министър-председателя и не го наричат „политически и научен феномен от световна величина”

Сигурно сте се питали как е възможно в толкова малка държавица да има толкова много криви физиономии, мрачни погледи, зла енергия и инфантилна показност. При това в среда на журналисти.

Вероятно сте недоумявала защо издател, който се представя за „създател на най-тиражните вестници в държавата”, прилича на селски касапин и поведението му поразително напомня това на бандитите от началото на българския преход. Разбирам недоумението ви, затова ще се опитам да внеса разяснение.

Преди време, г-жо Крус, един секретар на комисията по досиетата довери на българите две важни неща. Първото беше, че държавността ни е разкапана отвътре и медиите участват активно в този процес, поради голямата бройка на агентурно зависими хора в тях.

Второто цитирам буквално: „Държавна сигурност в количествен смисъл е конкурирала членската маса на БКП при предишния режим. Членовете на партията са били около 1 млн. и 200-300 хиляди. Картончетата в архивите на бившите служби наброяват 1 млн. и 500 хил. Повече са и от членската маса на БКП”.

Схващате ли, г-жо Крус: милион и петстотин хиляди ченгета в страна с общо население от около 7 млн. и 640 000 хиляди души! Тия същите са възпитавали деца, преподавали са на студенти и са проповядвали морал по вестници и телевизии.

Нека пресметнем: милион и петстотин хиляди агенти и доносници, плюс милион и триста хиляди членове на БКП колко прави? Прави половин държава.

Как се стигна дотук и защо персоните, които притежават и управляват българската журналистика имат вид на експонати от праисторическата ера е тема, за която може да се пише дълго. Аз ще съм кратък:

За държава с азиатски комунизъм, с избита буржоазия, с държавни чиновници от руския модел и необразовано селско-пехливанско население, подобен пейзаж е напълно закономерен.

Азиатският комунизъм роди класата на агентите. После агентите станаха собственици, купиха журналистиката и обезчестиха каквото беше останало у нея за обезчестяване.

Днес агентите отдавна не са само агенти – те са босове, чиито имена пълнят списъка на европейските топ-милионери. Журналистиката отдавна не е само журналистика – тя е депо за разпределяне на власт и средства.

Промениха ли се нещата след членството ни в Европейския  съюз към по-добро? Не. България се еманципира външно, но азиатско-селско-пехливанската й същност не помръдна.

Няма да сгреша, г-жо Крус, ако кажа, ...

Свързани новини: