Турското правителство отново в капана на кюрдския конфликт

Франс прес

От засади до въздушни удари, от атентати до погребения - войната между Турция и кюрдските сепаратисти навлезе в една от най-убийствените си фази от десет години насам, отдалечавайки с всеки изминал ден все повече перспективата за постигане на мир по пътя на преговори.

От седмици боевете са ежедневни и убитите са десетки и в двата лагера. Във вторник шестима представители на силите за сигурност и един цивилен загинаха при експлозия на бомба в Тунджели Източна Турция . Миналата седмица около двайсет войници или полицаи бяха убити при подобни нападения, за които се обвинява Кюрдската работническа партия ПКК .

Като отговор премиерът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че армията е ликвидирала 500 “терористи” от ПКК само за един месец. Цифрите не могат да бъдат проверени и дори будят съмнение, но тази статистика и военната риторика, която я придружава, свидетелстват за прогресивно връщане на страната към мрачните часове на 90-те години на миналия век.

Анкара обвини режима на президента Башар Асад, че стои в основата на тази ескалация на насилие с подкрепата си за кюрдите в отговор на демонстрираната от турците подкрепа за бунтовниците, които са решени да го свалят от власт.

В действителност влошаването в последно време на отношенията между Турция и Сирия, Ирак и Иран, които имат многобройни кюрдски малцинства и често са оказвали подкрепа на Анкара срещу ПКК, даде свобода за действие на кюрдските сепаратисти в Турция. “ПКК възприе тази нова обкръжаваща среда като възможност”, отбелязва Хъг Поп от Международната кризисна група.

Но това свързване на нещата не обяснява всичко. “Ние щяхме да бъдем в същото положение без Сирия”, уверява депутатката от Партията за мир и демокрация ПМД, прокюрдска Гюлтен Къшанак. “ПКК предупреди, че ще активизира въоръжената си борба в случай на провал на преговорите с правителството”, казва тя.

Ердоган, който застана начело на правителството през 2003 г., обяви решимостта си да сложи край на един конфликт, който от 1984 г. насам е отнел живота на 45 000 души. От 2009 г. до 2011 г. неговото правителство води преговори с ПКК. Но тези преговори се провалиха.

От една година насам войната се завърна. На нападенията на бунтовниците и на тяхната нова стратегия за окупиране на терена отговорят мощните наказателни операции на армията.

“Нашата борба срещу тероризма ще продължи без никакво колебание”, подчерта премиерът миналата седмица. “Терористите трябва да знаят, че операциите на армията в страната ще спрат само ако те оставят оръжието”, предупреди Ердоган.

Следвайки една крайна линия, Партията на националистическото действие насърчава управляващите да възприемат по-твърд тон. Като осъди “нехайството и апатията на правителството”, нейният лидер Девлет Бахчели дори го призова да обяви военно положение. Лидерът на основната опозиционна партия - Народнорепубликанската партия, Кемал Кълъчдароглу, също отхвърли всякакво обсъждане “с терористичната организация” на евентуална автономия на районите с преобладаващо кюрдско население.

Войната се разпростря и върху терена на правосъдието с изпращането в затвора на хиляди хора, смятани за близки до ПКК. Депутати от Партията за мир и демокрация също са заплашени да загубят парламентарния си имунитет заради това, че са заснети как прегръщат бунтовници от ПКК.

Тази политика безпокои защитниците на човешките права. “Трябва правителството да сложи край на злоупотребите със законите за борба срещу тероризма и на масовите задържания, в противен случай само ще подхрани насилието”, казва Ема Уеб Синклер от Хюмън райтс уоч.

“Правителството избра един военен вариант, който винаги се е провалял”, подчертава Хъг Поп. “Това е капан, единственият му шанс е да направи реформи, които ще дадат на кюрдите усещането, че са справедливо третирани “, добавя той.

“Ние желаем просто вдигане на ембаргото върху правата на кюрдите”, казва г-жа Къшанак. “Ако ...

Свързани новини: