Васил Петров: В зала „Чайковски” изпитах преклонение пред руската публика

Да се разговаря с Васил Петров е повече от удоволствие. Защото певецът не експонира себе си в разговора, а изтъква преди всичко могъщата сила на музиката и нейното благотворно въздействие върху слушателя.


- Васко, ти си поп-джаз легендата на България, с теб сме работили заедно, нож вероятно не си спомняш. Дългогодишен член съм на Естрадносимфоничния оркестър на Вили Казасян и в продължение на много години имахме множество съвместни концерти, студийни записи
- Да ясно си спомням твоето присъствие в оркестъра на Вили Казасян и те чувствам стар познайник и колега.
-.Благодаря ти! А сега нека се върнем в ранните ти студентски години. Доколкото си спомням, ти си се диппомирал през 1991г., в естрадния отдел на Консерваторията?
- Да, тогава мой учител беше покойният Ангел Заберски-баща и обучението ми с него продължи цели 6 години - 2 преди и 4 след Консерваторията, като през всичките тези години нашите занимания бяха изключително ползотворни за мен. Той постави и разработи гласа ми и ако сега звуча добре, до голяма степен го дължа на него!
- През 1994 г. ти получаваш престижната награда „Орфей+“,за най добър певец, за най добър албум и най-добър хит за годината. Това е стремителен възход, за който могат да мечтаят много певци!
- Тогава започнах работа с оркестъра на Вили .Казасян, Бог да го прости и освен това имах и друга, различна кариера: с телевизията, с по малки състави в рамките на поп музиката, звукозаписи, много пътувания, телевизионни сесии.
Всички тези преживявания бяха значими за мен. Искам да добавя успешното турне до далечна Япония, което осъществих с покойния Румен Тосков, с когото работихме цели 17години.Той ми беше мениджър, аранжьор, умееше да подреди изкусно програмата за да впечатлим публиката!...
- Интересуват ме изявите ти в САЩ и Флорида, как те прие, как видя твоето изкуство публиката в родината на джаза?
- Публиката е една и съща по света. Естествено там е разбираща, с по-висок критерий и за мен нейната реакция, оценка беше удовлетворение, самочувствие и радост разбира се.
- Особен принос за джаза в България е сродяването ти с голямия симфоничен оркестър! Разкажи повече за това!
- При едно мое пътуване от Плевен за Русе, споделих намеренията си с една от организаторките на Плевенската филхармония, която за моя изненада бързо задействала нещата и не след дълго, получих предложение от мениджъра и директора на оркестъра с готова стратегия за реализацията. През1994 г. направихме една среща и веднага се заехме с подготовката на подходящи аранжименти на мои песни. За това заработиха най-добрите: Румен Тосков, Ангел Заберски-син, Христо Йоцов, Антони Дончев и най вече Васко Пармаков. Вообще това е дълъг и сложен процес на подготовка и впечатляващо е, че тези елитни музиканти бяха съпричастни с таланта си за реализацията на концерта! Наистина съм им признателен и благодарен толкова години след това!
- Интересно е, че твоят учител Ангел Заберски-баща, когато е формирал гласа ти не е знаел дали с твоите гласови качества си по-подходящ за така наречен естраден певец или би трябвало да се посветиш на оперното пеене, защото всички ,които имат отношение към музиката, знаят качествата на твоя глас. Аз съм виолончелист и цял живот изпълнявам тази музика, така че имам най вярна преценка за качествата на гласа ти. Сякаш слушам старинно виолончело „Амати“!
- Благодаря ти! Заберски беше прекрасен преподавател, който имаше индивидуален подход към всеки един ученик, умееше да извади малкото талант, който имаш, да го култивира и обогати. Защото аз нямах кой знае колко мощен глас, но в процеса на практиката гласът ми се разви и обогати.
- Също и умението да пееш с микрофон , да разкриеш до максимум красотата на тембъра си.
- Разбира се, пеенето с микрофон е умение, което може да разкрие богатството на гласа, на тембъра. Това са важни неща.....По време на уроците ни ние работихме не толкова репертоар, по скоро изваждането на гласа, дишането, опората в диафрагмата. Солидната подготовка отваря вратите на успешното музициране. Все пак, това е единственият неръкотворен инструмент и изисква задъбочена, детаилна работа върху извайването му.
- Предугаждам, че успехът ти се корени в атмосферата на твоето семейство, в ранните години - как си възпитаван, ти си свирил на пиано, на китара преди да започнеш да пееш и всичко това не е случайно! Любитно е, че твоят татко инженер по професия свири на устна хармоника.
- О , да и сега, като се съберем в къщи той ни забавлява.
- Впечатляващ и достоен за уважение е твоят принцип: никога да не правиш компромис с репертоара, а да пееш песни, които истински харесваш!
- Имаше на времето неписано правило, ако искаш да пробиеш и да имаш шанс и успех, трябва да направиш поклон на някого, да запишеш негова песен. Слава Богу, това време го прескочих. Ако са ми предлагали песни, които не са били талантливи, аз съм си запазвал правото да ги променя и тогава да ги пея или записвам. Въобще пея музика, която наистина харесвам и ми доставя удоволствие.
- През 1997г., с участието на симфоничните .оркестри на Плевен и Пловдив и с партньорството на певиците Красимира Стоянова и Христина Ангелакова направихте паметни концерти! Как се сработихте с изявените оперни певици?
- Ние сме артисти с гъвкаво въображение и след кратка пренагласа постигнахме желаното звучене. Заредиха се концерти с плевенската филхармония, диригент беше покойният Георги Нотев, Успехът ни беше впечатляващ и си спомням, че Васа Ганчева ,Бог да я прости, направи запис и веднага го излъчиха. След това, пак през 1997- ма направихме Коледен концерт с пловдивска филхармония, с диригент Любо Денев. През годините съм пял с повечето филхармонични .оркестри у нас. По същото време имаше бум на юбилеи на духовите оркестри и аз ,като солист на повечето от тях обикалях цяла България, изнасяйки множество концерти. Щастлив съм ,че музикантите от оркестрите ме приемат добре ,а това е залог за успех в нашите съвместни изяви.
- Разкажи подробности за турнето ти в Русия?
- Руската музика ми е на сърцето! През 2005 г. Направихме концерти в Москва и Подмосковието. Изпълних много руски песни и специално „Подмосковские вечера“ , бях приет топло, сърдечно от публиката и това ме въодушевяваше! Всички мои песни бяха записани на видео филм. Съдържанието на песента определяше местонахождението на откритата сцена. Незабравимо преживяване беше изявата ми пред древна дървена църква. Беше изнесена старинната икона “Пресвета Дева Мария“ и насъбралото се множество благоговееше пред образа и. Можете да си представите какви чувства са ме вълнували докато пеех!. Пак на открита сцена над стръмния бряг над величественна река, прозвуча моето изпълнение на “Речка движется и не движется“ Очарователна атмосфера , незабравими мигове, огласени от овациите на топлата славянска публика. Искам да разкажа за предишен концерт в Московската Консерватория в зала “Чайковски“, която е уникална , респектираща и със съвършена акустика. Бях в една гримьорна, в която са били най великите музиканти на нашето време: Яша Хайфец, Артур Рубинщайн, Алексис Вайсенберг......Каква отговорност беше да пееш в този храм на музиката! Акомпанираше ми елитният Московски Симфоничен оркестър.
- Моля разкажи за прословутия чернобял клип , който реализира в Ню Йорк.
- През 2008г. в Ню Йорк направихме този клип, по повод 10 години от смъртта на Франк Синатра. Този проект беше финансиран от фен на Синатра, който реши да остане анонимен. Посетихме родната къща на Синатра в Ню Джърси и вдъхновени от спомена за великия певец започнахме работа по клипа. В него участваха цигуларят Веско Ешкенази, контрабасист и барабанист. Разделно се правеше аудио и видео запис. След завръщането ни у нас,в зала България с два оркестра, отново с Веско Ешкенази, А.Заберски-син, записахме аудио и видео версия на същата музика, но с много по-обогатено , импозантно звучение на големия състав. Продуцент беше Стамен Иванов.След това , с тази програма направихме концертно турне из цяла България.Славни времена нали!
- Последен въпрос:ти си и композитор?
- Композирам за удоволствие.
- Ти си композирал песен и си снимал музикален клип по стиховете на богослов!?
- :Да ,това е Великденска песен върху стиховете на плодотворния поет архимандрит Серафим, починал през 1993г. Това е богата стихосбирка! Стиховете не са писани по канона, но са наситени с религиозно чувство, много дълбоки и са сътворени да бъдат изпети!



.

Прочети цялата новина

Свързани новини: