Румънският премиер под обстрел

Ройтерс

След четири месеца на власт и неуспешен опит за отстраняване на президента румънският премиер Виктор Понта е под обстрел и в страната, и в чужбина, а неговата коалиция е под напрежение преди изборите през декември, когато победата й вече съвсем не изглежда сигурна.

Левият социалдемократ Понта изглеждаше, че има всичко, когато стана най-младият премиер в Европейския съюз през май, а неговият съюз с либералите се радваше на здраво парламентарно мнозинство и над 60 процента подкрепа в социологическите проучвания.

Сега човекът, който се предполагаше, че представлява смяна на гвардията за своята партия, която е наследник на комунистите на покойния диктатор Николае Чаушеску, е под напрежение.

Вместо да се заеме с решаването на многото проблеми на втората по бедност страна в ЕС, мандатът на Понта досега е доминиран от опита на партията му да свали президента Траян Бъсеску, което предизвика конфликт със съдебната власт, безпокойство в Брюксел и несигурност сред инвеститорите във връзка със споразумението на страната с Международния валутен фонд (МВФ).

“Управляващите партии изглеждаха сякаш искат да си осигурят всички лостове на властта, без да спазват демократичните принципи, и силно негативната реакция от страна на западните държави разтърси доверието в тях”, казва Серджу Мишкою, анализатор в политическия мозъчен тръст CESPRI.

Пет години след присъединяването към ЕС Румъния е постигнала малък напредък под серията от кратко просъществували правителства в реформирането на доминираната от държавата икономика и борбата с широко разпространената корупция. Основни проблеми, които мнозинството от страните от ЕС са преодолели преди десетилетия, като осигуряването на водоснабдяване за всички граждани, остават нерешени.

Вместо това много румънци се чувстват маргинализирани в рамките на ЕС. Брюксел наблюдава как страната спазва върховенството на закона и действията й срещу корупцията, а Румъния все още остава изключена от Шенгенската зона.

“Надяваме се, че след изборите през декември политическият хаос ще свърши и властите ще се фокусират повече върху подобряването на икономическата ситуация на страната”, казва Гжегож Кониечни, директор на Фонд “Собственост”, фонд от 3,4 милиарда евро, който притежава акции в десетки румънски компании.

ИКОНОМИИ И ВРЪЗКАРСТВО

Понта, бивш прокурор и автомобилен пилот любител, който навърши 40 години миналата седмица, спечели властта след парламентарен вот на недоверие, който свали предишния десноцентристки премиер само след три месеца на този пост.

Неговият Социал-либерален съюз (СЛС), крехък алианс на социалдемократи и либерали, се възползва от недоволството от мерките за икономии и връзкарството, за да отстрани старото, близко до Бъсеску правителство. А след това насочи поглед към самия президент.

Новото правителство издаде над 40 извънредни постановления през първите два месеца, позволяващи му да заобиколи парламента и ограничаващи правомощията на Конституционния съд.

Понта обвини Бъсеску, бивш капитан на петролен танкер, че блокира политиката на правителството и си затваря очите за корупцията. СЛС използва парламентарното си мнозинство, за да суспендира десноцентристкия президент, и свика референдум през юли за импийчмънта му.

88 процента от гласувалите подкрепиха импийчмънта на Бъсеску, но избирателната активност беше само 46 процента. Конституционният съд, който беше постановил, че е необходимо да гласуват най-малко половината от електората, отхвърли резултата и президентът се върна на поста си.

На фона на засилващото се напрежение между правителството и съдебната система базираният в Страсбург Съвет на Европа заяви, че Конституционният съд е поискал помощ, за да бъде защитена неговата независимост от политическия натиск. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу също изрази дълбокото си безпокойство пред Понта във връзка с твърдения, че върху съдиите се оказва натиск.

След връщането на Бъсеску на поста му Понта се опита да обрисува инцидентите като страничен ефект от диспутите във вътрешната политика.

“Не харесвам тези, които идват да се оплакват в Брюксел или Страбург, надявайки се, че това ще им помогне вкъщи, но от друга страна не мисля, че трябва да ...

Свързани новини: