Пиратството в интернет може да се намали само с евтини легални алтернативи

Как биха могли да се постигнат резултати при борбата с пиратството на интелектуална собственост в държавата като България, където има сравнително добро разпространение на интернет и сравнително нисък стандарт на живот?   Няма едно решение на проблема с пиратството, защото то съществува в различни географски райони с различни равнища на икономическо развитие. Ключово е България да има достатъчно добро законодателство, което да адресира проблема, както и инициативи, провеждани съгласувано от държавата и собствениците на авторските права. Създателите на съдържание трябва да работят заедно с компаниите, които предоставят достъп, това са интернет-доставчиците, както и с компаниите, които рекламират в интернет и фирмите във финансовия сектор. Всички трябва да работят заедно, опитвайки се намерят пътища към идентифициране на областите, в които проблемите са най-сериозни и заедно да ограничат незаконното разпространение на защитено съдържание в интернет. Трябва да сме наясно, че никога няма да има пълно разрешаване на проблема с пиратството в интернет. В мрежата винаги ще има нелегално разпространение на продукти, но ние можем да ограничим голяма част от него, ако имаме индустрия и гражданско общество, които работят съгласувано.   Много важно е още на потребителите да се предлагат алтернaтиви. Основното е да се осигури евтин и бърз достъп до продуктите, което ще работи като легална алтернатива, защото търсенето винаги ще го има. Хората искат достъп до съдържание и ако те не могат да получат този достъп лесно и евтино, то веднага започват да правят това незаконно.   До каква степен българска среда отговаря на западните стандарти за защита на интелектуалната собственост?   Трябва да има много по-добро сътрудничество между създателите на интелектуална собственост, доставчиците на интернет и правителството. Те трябва да работят заедно, да се учат взаимно заради различните позиции и различните гледни точки, които имат към проблема. Много важно е да се работи заедно с гражданските организации, за да се намери възможно най-добрият начин за борба с пиратството. Това се случва от няколко години в САЩ, но дори и в САЩ трябва да се положат още усилия в тази посока. Важно е това да започне да се случва и в България.   В България много граждански организации работят за защита пълната свобода за обмен на всякаква информация чрез торент-сайтовете, точно заради ниския стандарт на живот и свободата на обмен на информация. Как може гражданското общество да бъде научено, че трябва да си плаща за продуктите?   Гражданските организации трябва да бъдат включени в разговора. Не може да отстраним една група хора заради тяхната различна гледна точка. Разговорът трябва да започне с общото разбиране между правителството, собствениците на правата и гражданските организации, че пиратството трябва да бъде ограничено. В същото време трябва да бъдат поощрени собствениците на търговските права, че трябва да намерят начин да предлагат своите продукти по-бързо и по-евтино. Трябва да се разбере, че консуматорите понякога се затрудняват да намерят това, което търсят в интернет по законен начин. Аз съм сигурен, че ако се открие точната цена за продуктите, то българите ще започнат да избират легалната алтернатива. Много хора не биха желали да се ангажират с притежаването на незаконно съдържание. Те биха предпочели легалната алтернатива, ако цената е по възможностите им. Правителството трябва да проведе образователна кампания, а индустрията трябва да покаже на хората цената на интелектуалната собственост, да успее да обясни, че всичко това би могло да е в полза на обществото, че всички ние сме в този проблем заедно.   Използването на полицейски акции срещу торент-сайтове извън общия контекст на сътрудничеството, за което говорите, повече вреди или помага?   Силовото прилагане на закона има своята роля, но то има ограничени ресурси. Ресурсите на държавата трябва да се влагат в множество инициативи и една от тях е създаване на среда за общи действия с останалите страни, ангажирани в процеса. Полицията трябва да се използва само срещу по-големите сайтове, които отказват да сътрудничат.   Българският торент-сайт ”Замунда” попадна наскоро в черния пиратски списък на американския Конгрес. Какви са последствията от това?   Няма голяма ценност да съществува черен списък или какъвто и да списък, който идентифицира сайтове, предлагащи незаконно съдържание, ако не се предприемат действия след това. Подобни черни списъци не помагат на потребителите, защото те не им обръщат внимание. Те биха теглили съдържание, ако то е достъпно за тях. Това, което е по-важно от черните списъци, е създаването на това сътрудничество, за което говорех досега. Торент-сайтовете, които предлагаха незаконно съдържание в САЩ, бяха намалени през последните няколко години основно, защото създадоха евтини легални алтернативи като   Netflix   например. На хората им бе предложена цена по-евтина от билета за кино срещу достъп до огромен брой филми или телевизионни предавания в продължение на месец. Ние видяхме, че предлагането на подобни алтернативи иззе част от трафика в торент-сайтовете.   Европейският парламент отхвърли АКТА, съобразявайки се с протестите в редица европейски държави. Предлагането на този договор не направи ли борбата с пиратството още по-трудна задача заради създаването на враждебна среда в обществото?   Аз мисля, че в дългосрочна перспектива, това, което се случи с АКТА, е добро за правителствата, защото послужи като сигнал за събуждане. Нямаше достатъчно прозрачност в процеса по създаването на АКТА, защото гражданството общество получи един документ, по който вече имаше съгласие между правителствата. Това не е правилния начин за представяне на договор. Имаше много текстове в АКТА, които са добри, но и много текстове, по които имаше дезинформация. В крайна сметка правителството не може да приеме закон, ако няма подкрепата на хората. Урокът е, че при приемането на подобни закони в бъдеще, трябва да се търси подкрепата на гражданското общество. Трябва да бъдем по-прозрачни, защото ако няма подкрепа от обществото, то дори един закон да бъде приет, той няма да има смисъл. Хората просто няма да го спазват.   Какви са най-драстичните примери за кражба на интелектуална собственост в САЩ?   В САЩ изминахме дълъг път при защита на интелектуалната собственост. Години наред музикалната индустрия не желаеш да направи своите продукти достъпни чрез интернет. Те платиха цената за това. Сега има множество възможности за потребителите, те могат да стриймват музика, да теглят мп-тройки, цените станаха много по-привлекателни. Това се случи точно заради пиратството в интернет. Филмовата индустрия научи своя урок от това, което се случи с музикалния бизнес и започна да предлага своите продукти по-бързо и по-евтино. Това е част от справянето с проблема. Сега различните ангажирани в процеса страни работят много по-добре заедно. Разбира се все още има сайтове, които предлагат незаконно съдържание. Вие знаете, че американският Конгрес се опита да прокара СОПА, което беше съпроводено от много спорове. Целта обаче беше не да се справи с вътрешните сайтове, а с чужди сайтове извън юрисдикцията на САЩ, които правят пиратството широко разпространено. Ние работим много активно с работни групите, създадени между всички участници в процеса, които съдействат за доброволно изтегляне на рекламите от сайтовете, предлагащи незаконно съдържание. Така ние източваме приходите от тях и това помага. Няма да има пълно решение на проблема с нелегалното съдържание, но тези неща помагат за създаване на по-здравословна и легална екосистема в интернет.

Прочети цялата новина

Свързани новини: