Ядреният референдум в нормативен капан

Решението на управляващите да насрочат максимално бързо референдум за АЕЦ "Белене" заварва Централната избирателна комисия (ЦИК) напълно неподготвена. Утешителното е, че тъй като това ще е първият референдум в България, всички са еднакво неподготвени – никой няма политически, процедурен, технически и всякакъв друг опит. Парламентарният сблъсък по всички тези теми обещава да е разгорещен, а един от първите въпроси, по който се очаква да спорят управляващи и опозиция, е самата нормативна база за провеждането на националното допитване.   Действащият и досега неприлаган закон за референдумите е приет от предишното Народно събрание, доминирано от тройната коалиция. Законът е изготвен в съответствие с действащите тогава избирателни норми, които на места силно се различават от приетия в настоящия парламент Изборен кодекс, по който трябва да се проведе допитването.   Проверка на Mediapool показа, че към момента се очертават поне две основни невралгични точки - гласуването в чужбина и районните избирателни комисии (РИК), които трябва да организират вота по места.   Според чл. 7, ал 1. на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление "районните избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители изпълняват функциите по организирането на национален референдум на територията на избирателните райони".   Това изискване веднага създава проблем за изборните специалисти, тъй като сегашният състав на ЦИК до момента не е организирал парламентарни избори и не е назначавал РИК-ове.   Предходната Централна избирателна комисия пък е сформирала РИК-ове по вече недействащия Закон за избор на народни представители. Чисто политическият въпрос е, че в районните комисии, назначени за парламентарните избори през 2009 г., доминират БСП, ДПС и НДСВ. Очевидно е, че това няма как да остане непроменено за провеждането на референдума.   Председателят на Централната избирателна комисия Красимира Медарова каза пред Mediapool, че "не е еднозначно ясно" кои РИК-ове трябва да проведат референдума. "Знаете, че този състав на ЦИК не е назначавал такива комисии. Има опция за т.нар. "възкресяване на мандата" на предходните РИК-ове, назначени от предишния състав на ЦИК", каза Медарова. Според нея обаче тук възникват редица въпроси. Един от тях е как ще се попълни бройката на съответната районна структура, ако някой от членовете й е починал.   "Другата опция е да назначим изцяло нови комисии, но пък това не е записано така в закона", посочи Медарова, според която това е въпрос на дискусии и консултации.   Друго изискване на Изборния кодекс е ЦИК да назначи Районни избирателни комисии не по-късно от 60 дни преди изборния ден. "Трябва да уточним какво ще правим, за да не се окаже в един момент, че хем не можем да ползваме старите състави на РИК, хем сме пропуснали ясно разписаните срокове по кодекса", коментираха представители на комисията пред Mediapool. Според други обаче, законовият текст е пределно ясен и разписан достатъчно подробно, от което следва, че предишните състави на РИК-овете трябва да проведат и допитването.   Другият въпрос e дали българите в чужбина ще участват в ядрения референдум.   Според чл. 4, ал. 1 от закона за референдумите право на глас в национално допитване имат гражданите на България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума.   Според членове на ЦИК става дума за въпрос на тълкувание и все още не е ясно дали българите в чужбина ще упражнят правото си на глас. "Всеки с българско гражданство има постоянен адрес", изтъкват са част от изборните специалисти. Според други обаче право да гласуват трябва да имат само българите, живеещи в страната, тъй като се решава "местен въпрос".   "Трябва да изясним много строго какво е имал предвид законодателят, тъй като има опасност да лишим наши сънародници от право на глас", твърдят експерти.   Според неофициална информация на Mediapool от ЦИК, до електронно гласуване на референдума изобщо няма да се стигне, тъй като няма институция, която да е подготвена за подобно нещо. "Ние за президентските избори се отказахме от електронното гласуване, когато имахме толкова време за подготовка, сега ли ще го направим?", коментираха изборни специалисти, които твърдят, че организирането на допитване по електронен път ще отнеме поне една година и ще доведе до минимална избирателна активност. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: