Съдът критикува остро прокуратурата в мотивите си по делото "САПАРД"

В деня, когато новите членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) встъпват в длъжност, Софийският апелативен съд (САС) обяви мотивите си за оправдателните присъди по делото за пране на пари от т. нар. афера "САПАРД".   Както Mediapool вече писа, основните причини за провала на процеса на втора инстанция са неизползваните от родната прокуратура доказателства, изпратени от Германия след тамошното дело срещу Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт, уличени и осъдени още през 2008 г. за участие в международната схема.   Решението на обвинителя Андрей Андреев (сега спецпрокурор – бел. ред.) да раздели разследването "САПАРД" на две – за източване на 7.5 млн. евро и за тяхното изпиране пък тотално елиминира възможността основният подсъдим Марио Николов да бъде осъден за участие в престъпна група заедно Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров.   Въпреки че и за четиримата има годни доказателства, че в съучастие с Райзахер и Енгелхарт са координирали изготвянето на фалшиви фактури за покупко-продажба на машини за месопреработка, които да бъдат представени пред Държавен фонд "Земеделие".   "Проблемът по настоящето дело е, че фактите, които германската прокуратура сочи в молбата за трансфер, не са включени от българската прокуратура в обвинението на нито един от подсъдимите по делото", пише съдия Калпакчиев, който стана обект на директни критики от страна на премиера Бойко Борисов и МВР шефа Цветан Цветанов заради оправдаването на Николов, съпругата му Мариана, Людмил Стойков, Шаркова, Иван Иванов и Валентин Иванов.   Двамата на няколко пъти се опитаха да внушат, че САС неправомерно е оневинил всички подсъдими, тъй като на първа инстанция, с изключение на Стойков, те бяха осъдени от съдия Румяна Ченалова на между 6 и 10 години затвор. Оказва се обаче, че осъдителните им присъди, произнесени през 2010 г. от Софийския градски съд изобщо не се основават на конкретните обвинения и доказателствата по делото.   Пропуснат шанс за лесно доказуемо обвинение   "Фактите и престъпният състав, по който са признати за виновни германските граждани, навеждат на извод, че Николов по същите обстоятелства (доколкото те се установяват и от приобщените чрез трансфер доказателствени материали от Германия) би могъл да отговаря за подбудител към документно престъпление. Такова обвинение спрямо него нито фактически, нито юридически е повдигнато в настоящето наказателно производство, поради което и осъждането му по непредявено обвинение е процесуално недопустимо", разяснява САС.   По повод соченото от прокурор Андреев наличие на организирана престъпна група съдия Калпакчиев коментира в мотивите си, че то може да бъде доказано само по отношение на дейността на Николов, Шаркова, Хаджииванова и Петров. Разделянето на разследването и обвиняемите на две обаче изначално изключва подобно развитие на делото, тъй като последните двама изобщо не са включени от обвинението в бандата на Николов по схемата за пране на пари.   "Следва да се отбележи и фактът, че в молбата за трансфер на наказателното производство от 31 май 2007 г. на прокуратурата в Аугсбурт до ВКП ясно и сравнително изчерпателно се излагат факти само за деятелността на Марио Николов, Анна Шаркова, Радмил Петров и Петя Хаджииванова, което прави още по необяснимо разделянето на досъдебното производство с постановление на прокурор от СГП от 05.12.2007 г., което фактически разделя посочената от германските власти престъпна група на две и препятства правилното установяване на фактите по делото и приложението на закона", се казва в мотивите на втората инстанция.   Необяснимо лениво разследване   Прокуратурата обаче не е спряла дотук в "минирането" на разследването си, тъй като на практика изобщо не се е постарала да стигне до фактическите извършители на паричните преводи между дружествата, получили субсидия от САПАРД, от които се твърди, че има пране на пари. Проблемът в обвинението е, че то твърди, че подсъдимите лично са наредили преводите, а допълнителна експертиза, допусната от САС, установява, че това е направено от няколко счетоводителки.   "Преводите са извършени: от Марийка Иванова за дружествата "Птицекланица Чубра" ООД и "Палмигра" ЕООД; от Ива Цинцова за "Родопа мийт" ЕООД и "Родопа голд" ЕООД; банките служебно са инкасирали сумите от сметките на дружествата "Родопа консерв" ЕООД и "Еврофриго" АД. В обвинителния акт и в мотивите на присъдата (от първа инстанция – бел. ред.) се сочи конкретно, че всеки един от подсъдимите лично е наредил сумите от субсидията от сметките на съответните дружества, като е знаел, че наредените суми са придобити от престъпление по чл. 212 НК (източване – бел. ред.), за което се води отделно наказателно производство.   След като е несъмнено доказано, че подсъдимите не са извършили изпълнителното деяние на престъплението, т.е. не е доказано авторството на деянието, то за съдът стои единствената възможност да постанови оправдателна присъда. В този смисъл се явява безпредметно и обсъждането за наличието или липсата на останалите обективни и субективни признаци от състава на престъплението", заключва съдия Калин Калпакчиев в мотивите си.   Съдът уточнява още, че "всъщност е обичайна практика в дейността на голяма част от търговските дружества и учреждения" подобни парични преводи да бъдат нареждани от счетоводители и пълномощници, както е в случая.   "В настоящия случай смущаващото е, че прокуратурата не е установила този факт (въпреки, че е ръководила разследването и е участвала в първоинстанционното производство), дори не го е подложила на изследване и съответно не е повдигнала подобно обвинение. Изследването на отношенията между управителите и счетоводителите и пълномощниците е особено наложително, тъй като не е изключено, дори често срещана практика е, счетоводителите и други пълномощници на юридически лица да извършват посегателства по отношение на поверените им за пазене и управление парични средства", недоумяват магистратите.   Прилики с решението на първа инстанция по другото дело   Подобно на мотивите на САС по другото дело "САПАРД", в които тежките осъдителни присъди, произнесени на първа инстанция от настоящия председател на Върховния административен съд Георги Колев, бяха остро критикувани, съдия Калпакчиев посочва, че аргументите на СГС изобилстват от "общи констатации и обобщени твърдения, които не съответстват на приобщените от съда доказателствени материали и в този смисъл са необосновани и произволни".   "Такива са констатциите, че: подсъдимият Марио Николов взел решение с останалите подсъдими по делото за регистриране на търговски дружества с цел усвояване на субсидии по програма САПАРД; че са налице общи и съгласувани действия на подсъдимите, свързани с кандидатстване на управляваните от тях дружества по програма САПАРД; че подсъдимият Николов и останалите подсъдими по делото са извършили множество сделки за внос и износ на машини за месопреработвателната промишленост; че подсъдимите са декларирали писмено неверни обстоятелства пред ДФ "Земеделие", продължава Апелативният съд.   САС е категоричен, че приетите за установени на първа инстанция твърдения на прокуратурата, че подсъдимите за пране на пари лично са наредили банковите преводи "не се подкрепят от доказателствата от първоинстанционното производство и се опровергават с приетите по надлежен ред доказателствени материали в хода на проведенето въззивно съдебно следствие (на втора инстанция – бел. ред.)."

Прочети цялата новина

Свързани новини: