Хубавата Елена открива сезона в Оперетата

Музикалният театър открива театралния сезон 2012 / 2013 с две интересни събития. Първото е премиерата на едно традиционно- силно жанрово заглавие - „Хубавата Елена” опера – буфа на Жак Офенбах и честването на 130 годишнината от рождението на големия майстор на чардаша Маестро Имре Калман.

На 12 , 13 и 24 октомври е премиерата на „Хубавата Елена” опера – буфа на Жак Офенбах . Офенбах е именит френски композитор, създал над 100 броя музикално-сценични произведения, предимно оперети и с право наречен „баща на операта“. Творчеството му се отличава с гениална мелодическа красота, с изящността си, с булеварден парижки жаргон, остроумен скептицизъм и сарказъм присъщ на епохата . Творбите му са изпълнени с виталност и грацията, с иронични политически намеци, на които времето не е отнело свежестта и актуалността им. Произведенията му са пищни, с динамика, с масови сцени и ефектна зрелищност.
Сценичния вариант на новата премиерна постановка е оригиналната версия създадена от Офенбах през 1864г. по либретото на Анри Мейак и Людовик Халеви. Премиерата се е състояла на 17 декември в театър ”Вариете” в Париж и е считана за най-големия успех в живота на Офенбах. „Хубавата Елена” е пародия на Троянската война , музикално – саркастично произведение чийто патос е бил насочен към двора на Наполеон III и неговата красива, капризна съпруга Евгения Монтихо. Това е деветата постановка на „Хубавата Елена „ в Музикалния театър и втората , поставяна по оригиналната версия след постановката на проф.Пламен Карталов през 1994г. Пренасяйки действието сред събития и лица от Омировата „Илиада” , оперетата на Офенбах „Хубавата Елена” остава класическа сатира и метафора на актуалните проблеми за всяка епоха.
„Шедьовърът на френската onepa-буфа се появява за първи път в България през 1921 г. като "ПРЕКРАСНАТА ЕЛЕНА" - в превод на Хенри Левенсон и постановка на из-вестния драматичен актьор и режисьор П. К. Стойчев, на сцената на тогавашния столичен "Свободен театър".
Признание на класическо репертоарно заглавие за бъл¬гарската музикална сцена, "ХУБАВАТА ЕЛЕНА" постига в средата на 30-те години - с бляскавата постановка на ре¬жисьора Христо Попов (в сътрудничество с диригента Мойсей Маркович Златин и художника Пенчо Георгиев) в Народната опера.”
Доц.д-р Р.Каракостова


„В ЧЕРВЕНА КНИГА ЗА ПРИРОДА, ГИНАТ ПТИЦИ И ЦВЕТЯ! НЕЗАСТРАШЕНИ ПОД НЕБОСВОДА, ВЛАСТВАТ АЛЧНОСТ И СУЕТА!”
Тези стихове, за новата продукция на „Хубавата е Елена”, комична опера от Ж. Офенбах, написани от поета-музикант Никола Стоянов, са моето вдъхновение и мото. В стилът на Омир и неговата поема за Троянската Война, Аристотел, с неговото движение на ПЕРЕПАТИЦИТЕ, Сенека, и неговият СВРЪХЧОВЕК, Ницше в ‘ЗАЛЕЗЪТ НА КУМИРИТЕ”, се опитваме да разсъждаваме над това, да надмогнем желанието на човек да бъде над всичко, на всяка цена, да владее и получава всичко на всяка цена. Сега можем да се надсмеем над това ВЕЛИКО МЕЧТАНИЕ което съгражда, но и разрушава. Нашият „Лирическият герой” Менелай е съвременник, който в своето въображение или сън преживява драмата създадена преди повече от 145 години от гениалният Офенбах. Ябълката изкушала Адам, е днес само антипод на просперитет, символизиран от падащата голяма ябълка в Ню Йорк всяна нова година. Алчност и власт, любов и суета са синоними. Какво да направим? Да се забавляваме заедно над нашето ламтене за ЩАСТИЕ! Искам да благодаря на Маестро Огнян Митонов, за това, че беше с мен и успяхме заедно да сътворим, нещо ново за публиката от тази ОПЕРЕТА ВЕЧЕ В ОРИГИНАЛНИТЕ И ТРИ ДЕЙСТРИЯ!
Огнян Драганов – режисьор




„Творбата се състои от три пълноценни действия, за разлика от повечето оперети, в които третото действие е епилог.Ще се насладите на пиесата в оригиналната и версия, така както авторът я е написал преди почти 150 години.Нито един музикален номер не е прескочен или съкратен.Някои от тях ще прозвучат за първи път на българска сцена.”
Огнян Митонов, диригент

Премиерата се реализира с любезното съдействие на Френски институт в България. Режисьор е Огнян Драганов, гост диригент- Дидие Талпен (Франция ) , диригент Огнян Митонов , сценографията е на Евгения Раева и Георги Златанов , художник на костюмите е Цветанка Петкова-Стойнова , хореограф Антоанета Алексиева , диригент на хора Людмил Горчев, по стиховете на Николай Стоянов и Валери Петров, музикалната адаптация на текста е на Огнян Митонов и Ваня Петрова, превода и адаптацията на говорния текст е на Огнян Драганов. В ролите участват :ЕЛЕНА - Марияна Арсенова, Олга Динова, Екатерина Куприевская, ПАРИС - Николай Моцов, Пеньо Пирозов, МЕНЕЛАЙ - Димитър Арнаудов, Стефан Петков
ОРЕСТ - Александър Мутафчийски, Богомил Спиров,АГАМЕМНОН - Венцислав Динов, Кръстан Кръстанов , КАЛХАС - Кръстан Кръстанов, Христо Сарафов, АХИЛ - Николай Аргиров, Александър Василев, БАКХИС - Таня Астарджиева, Йоана Кулева
АЯКСИ - Тодор Велков, Венцислав Динов,Лъчезар Лазаров, Георги Ханджиев, ФИЛОКОН -Румен Григоров, Драгомир Стойков. Солисти на балета: ХЕТЕРИ – ПАРТЕНИС -Катя Богданова, Йоанна Стоянова, ЛАЕНА - Ирина Панова, Татяна Янева, МАЙМУНА - Десислава Николова, Марлена Тодорова, АНГЕЛ,ЕЛЕНА - Албена Арнаудова, Елина Цолова, ПАРИС - Теодор Добрев, Станислав Стефанов


Концертът „Майсторът на чардаша” на 26 октомври, си посвещава на големия оперетен композитор Маестро Имре Калман, само два дни след неговия рожден ден 24 октомври (1882г- 30 октомври 1953г).
„Маестро Калман – носител на музикалните премии „Роберт Фолкман” на град Будапеща, и на ордена „Северна звезда „, кавалер и рицар на Почетния легион, доктор хонорис кауза на Ню-йоркския музикален колеж...Автор на камерна ,1 симфонична , танцова и филмова музика. И, разбира се - на 23 оперети , половината от които вече над 70 години заемат достойно място в „златния” репертоарен фонд на световните оперетни театри. А техните шлагерно достъпни мелодии, навлезли широко в бита , се възприемат отдавна като фолклор.
Маестро Калман – прекият наследник на Щраус, Супе , Мильокер и Целер, съвременникът и творчесският единомишленик на Ференц Лехар, Лео Фал, Оскар Щраус, Едмунд Айслер име , „което стои редом с такива корифеи на унгарската музика като Ференц Лист, Ференц Еркел, Бела Барток и Золтан Кодай”
Това са думи на българския музиковед доц. д-р Румяна Каракостова написани през 1982г.. В допълнение можем да уточним само едно - че годините вече не са 70, а над 100! Музиката на Калман продължава да звучи съвременно, вълнуващо, очароващо , остава вечна и неповторима!
Концерта се осъществява с любезното съдействие на Институт Балаши- Унгарски културен институт в София. В програмата участват гост изпълнителите от Унгария :
Мелинда Алгач , Шандор Домослаи, Андреа Жадон , Тибор Солноки и
солистите на Музикаления театър Динова, Еделина Кънева, Катерина Тупарова, Марчо Апостолов, Александър Мутафчийски, Стефан Петков.
Диригенти е Огнян Митонов, режисурата е на Юлия Маринова, сценограф е Георги Златанов, костюмите са на Евгения Раева а хореографията е дело на примата на театъра
Антоанета Алексиева и Светлин Ивелинов.


Преди началото на сезон 2012 /2013 Музикалния театър показа пред пловдивската публика мюзикъла „Зоро” и поздрави столичани с голям концерт в зала 1 на НДК.
Изявите на трупата за новия сезон започнаха на 3 септември на сцената на Античния театър , Пловдив с откриване на Есенния салон на изкуствата с мюзикъла „Зоро” . Пред 2500 зрители артисти , солисти , хор и балет представиха невероятно ярък и зрелищен спектакъл. Сцената на Античният театър в Пловдив винаги е бил сериозно предизвикателство за изпълнителите и постановъчния екип и възможност да защитят високия си професионализъм. Трупата представи тази мащабна продукция в целия й блясък и пищност и заслужено получи възторга и аплаузите на публиката.
На 17 септември бе Празничния оперетен концерт в зала 1 на НДК на българските оперетни звезди съвместно със звездите на Московската оперета .Концерта бе своеобразен поздрав за столичани по повод празника на града. За първи път бе представен спектакъл в този формат от български и руски оперетни изпълнители пред такава многобройна аудитория. Зрителският интерес към събитието беше огромен, което показва значимостта и необходимостта от такива съвместни международни продукции. Бяха изпълнени популярни арии и дуети от Калман , Лехар, Офенбах и Супе , както и от руски композитори- Исак Дунаевски, Ралф Гаджиев и Птичкин .

Прочети цялата новина

Свързани новини: