За дребните камъчета и колата на изборите в САЩ

ДПА

Фотографията на Майкъл Дукакис, заснет в танк “Ейбрамс”, целеше да преобърне нещата в полза на демократическия кандидат за президент на САЩ през 1988 г , но вместо да му придаде тежест и авторитет, снимката на дребничкия Дукакис, усмихващ се изпод огромния танкистки шлем, даде конфузен обратен ефект. Бившият губернатор на щата Масачузетс стана за смях, рейтингът му се срина и два месеца по-късно той изгуби изборите, отстъпвайки пред Джордж Буш.

Американските президентски кандидати харчат милиони долари, за да изпипат до последната дреболия предизборната си кампания, но понякога случайността им изиграва лоша шега. Политическата сцена не прощава и най-малката грешка и понякога една остроумна фраза или неуместна реклама може да провали десетилетна подготовка.

Първият предаван по телевизията кандидатпрезидентски дебат преди 52 години изправя един срещу друг две култови фигури - вицепрезидентът Ричард Никсън и сенаторът Джон Кенеди. Двамата са пълни противоположности. За да се подготви, Никсън набляга на четенето на книги, докато Кенеди репетира репликите си като телевизионна звезда. В деня преди кампанията републиканецът бил зает със събития от предизборната си кампания, докато Кенеди според слуховете релаксирал в обятията на жена, която не била съпругата му.

Разликата си проличала: Кенеди - красив, очарователен и красноречив, смазал напрегнатия, изпотен и очевидно изморен Никсън. Социологическите проучвания след това показват, че радиослушателите са дали на добре подготвения Никсън по-високи оценки, телевизионните зрители обаче посочили за победител Кенеди.

В изборния ден Кенеди спечели с 34 220 984 гласа срещу 34 108 157 за Никсън. При повече от 68 милиона регистрирани избиратели, 100 000 гласа бяха решаващи. Не само телевизионният дебат обаче повлия на избирателите. Някои може би бяха отблъснати от един злополучен коментар на шефа на Никсън - президента Дуайт Айзенхауер. На пресконференция няколко месеца преди вота репортер го моли да изброи важните решения, в които Никсън е изиграл роля като вицепрезидент. Прословутият отговор на Айзенхауер е: “Ако ми дадете седмица, може да се сетя за някое”. Шегата дава на Кенеди шанс за нападателна реклама и кампанията на републиканеца не успява да се съвземе от удара.

Тридесет години по-късно - през 1988 г., Джордж Х. У. Буш, който се кандидатира за преизбиране, прави прочуто обещание, което му помага да спечели. “Следете устните ми! Без нови данъци!”, провъзгласява той по време на конгреса на Републиканската партия, който го номинира.

Следващите четири години обаче всъщност донесоха нови данъци на американците и фразата като бумеранг го преследваше по време на кампанията му за преизбиране през 1992 г.

Буш загуби.

Съперникът му беше с 22 години по-млад - ново лице, което въплъщаваше възхода на ново поколение. Бил Клинтън си имаше своя популярна фраза, използвана по-успешно на фона на икономически спад и висока безработица: “Всичко е в икономиката, глупако!”

Освен необичайната й безцеремонност, фразата отправи и хитро политическо послание: Буш беше ветеран във външната политика, с успехи като рухването на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз. С лукавата фраза обаче Клинтън му напомни, че на американците им пука повече за работните места у дома, отколкото за комунизма в чужбина.

Клинтън спечели.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: