Занапред икономическият ни растеж ще бъде на базата на сигурна основа

"България е отличник по тези показатели (Маастрихтските критерии – бел. ред.), благодарение на българския народ, който изстрада своите ограничения, но занапред нашият икономически растеж ще бъде на базата на сигурна основа", заяви премиерът Бойко Борисов в Братислава по време на срещата на високо равнище на групата "Приятели на кохезията (сближаването - бел. ред.)", цитиран от пресцентъра на правителството в петък. Според съобщението той е призовал участниците "за необходимостта от прилагането и спазването на строга фискална и финансова дисциплина, паралелно с осигуряването на адекватно и справедливо кофинансиране по европейските фондове". "Приятели на кохезията" е неформална група, в която влизат 15 държави членки на ЕС, създадена във връзка с европейския бюджет за периода 2014-2020 г..Тези страни, представени от 11 премиери на срещата в Братислава, са нетни бенефициенти на европейския бюджет и се борят срещу исканите от най-богатите страни съкращения заради кризата в еврозоната. "Дебатите по следващата Многогодишна финансова рамка (2014-2020) ще бъдат изключително тежки", отбелязал Борисов и изразил увереност, че предложението на ЕК ще бъде одобрено на предстоящия Европейски съвет и гласувано от Европейския парламент. "Ако това не се случи и се наложат следващи дебати по темата, ще бъде много лош сигнал към всички европейски данъкоплатци, към световните пазар и борси" допълнил Борисов. "За да не се стига до подобен сценарий, и за да се балансират предложенията, трябва да бъдат убедени "страните донори", че инвестираните от тях средства наистина ще отидат по предназначение. Защото не е честно едни държави само да искат и да получават средства, да харчат повече, отколкото произвеждат", допълни премиерът. Затова по време на форума в столицата на Словакия той споделил мнението си, че Маастрихтските критерии би следвало да станат задължителни. Останалите участници споделили мнението, че трябва да има стимул за тези, които са привели бюджетите си в съответния норматив. Пред делегатите на форума Бойко Борисов заявил, че България настоява за увеличаване на средствата за кохезионната политика, но същевременно и за спазване на строга финансова дисциплина. "Трябва да бъдат прекратени и скандалите в отделните държави - политически, финансови, дългови, и така да обърнем повече внимание на развитието на нашия регион", допълнил Борисов. Пред него председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу е потвърдил постигнатите и отчетени резултати за България при усвояването на средствата от еврофондовете, които към момента са 25 процента усвоени и 81 процента подписани договори, се казва в съобщението на правителствения пресцентър. "Това е защото нашето правителство успя да създаде по-добър административен капацитет и в момента нямаме нито една спряна европейска програма, докато при предишния кабинет размерът на усвоените средства беше под 1 процент", допълнил Борисов. Барозу: Необходимо е съгласие между богатите и бедните страни в името на растежа От своя страна председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, цитиран от Франс прес, призовал най-богатите страни от ЕС да поддържат финансирането на кохезионната политика на 27-те, за да се помогне на най-бедните страни. В момента европейският бюджет е обект на напрегнати дискусии между Брюксел и нетните вносители, отбелязва агенцията. "Необходимо ни е политическо съгласие - най-богатите страни ще трябва да одобрят амбициозна политика в подкрепа на най-бедните региони в Европа. Става въпрос да се допринесе за растежа в цяла Европа", изтъкнал Барозу пред журналисти в Братислава. Той подчерта, че кохезионните фондове биха могли да стимулират растежа и да помогнат за преодоляване на кризата. "Приятелите на кохезионната политика и приятелите на по-правилното харчене на парите трябва да се разберат и да станат приятели на растежа", отбеляза председателят на ЕК. Финландия, Франция и Германия искат да бъде намален с 5 милиарда евро проектобюджетът на ЕС за 2013 година, от които 3,5 милиарда в частта, насочена към икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността. Тези три страни, заедно с Великобритания, Холандия, Швеция и Австрия, отхвърлиха предложенията на Европейската комисия за увеличаване с 6,8 процента на разходите в европейския бюджет за 2013 година до 138 милиарда евро. Всичките тези седем страни са нетни вносители в общностния бюджет, т. е. националният им принос е по-голям от получаваното от тях.

Прочети цялата новина

Свързани новини: