“Иранска пролет” срещу ядрената зима

Западни и израелски политици отдавна изразяват надежди арабската пролет да се прехвърли в Иран. Смяна на режима в Техеран би могла да стане за цял свят, също и за иранския народ, път към спасение от “ядрената зима”. Успеят ли бунтовниците в Сирия да свалят Асад, това ще стане мощен стимул за опозицията в Иран. Очаква се народните протести да ескалират по време на президентските избори през март 2013 г.

Според мнозина експерти обаче “иранска пролет” няма да има, тъй като страната вече е преживяла своя собствена революция. Някои подразбират вълненията от 2009 г., жестоко потушени от правителството, други споменават преврата от 1979 г., съпоставяйки поемането на властта от аятоласите и днешното засилване на ислямските елементи в държавите от арабската пролет.

Като главна причина за евентуална “иранска пролет” се сочат икономическите проблеми, свързани с международните санкции. МВФ регистрира рязък спад в икономическите показатели на Иран. Има оценки, според които загубите от непродаден петрол достигат вече 50 милиарда долара.

В последно време под чертата на бедност се озоваха нови 20 на сто от населението на страната, с което тази прослойка нарасна двойно. Безработицата продължава да расте: през последната година в Иран затвориха врати над 1200 промишлени предприятия и стотици хиляди работници се намериха на улицата.

Синдикатите предупреждават, че създалото се положение, както и плановете на кабинета да орязва и занапред помощите за малоимотни, може да предизвика безсрочна стачка.

Икономическите проблеми тревожат дори висшето духовенство. Ахмад Хатами от Съвета на пазителите настоя изпълнителната власт спешно да обуздае инфлацията и скъпотията.

Най-опасното явление в иранската икономика е рязкото девалвиране на националната валута. За една година тя се обезцени с 57 на сто; риалът стигна най-ниско равнище в цялата история на страната.

Правителството не може да задържи валутата под контрол - това кара хората да изтеглят спестяванията си от банките и същевременно ги тласка в редовете на опозицията.

След разгрома на бунта от 2009 г. не едно и две опозиционни движения минаха в нелегалност, а лидерите им са в затвора и до днес. При все това ги подкрепя голяма част от населението, главно младежта. Днес Иран е сред най-младите страни; над 60 на сто от жителите са на възраст под 36 години (в градовете - повече от 70 на сто).

Благодарение на интернет и сателитната телевизия иранската младеж познава западните ценности и не е толкова религиозна като по-старите поколения. Мнозина са недоволните в едрия и средния бизнес, както и сред иранската интелигенция, недоволна от политиката на ислямистите в образователната сфера.

Конспиролозите са убедени, че вълната от революции в региона е инспирирана от тайните служби на САЩ с цел да бъдат свалени правителствата в Сирия и в Иран. Иран обаче е далеч по-добре защитен от “цветна революция” в сравнение с държавите от арабската пролет.

Предимно защото армията и другите силови структури, включително народните милиции - басиджите, подкрепят действащите власти. Тъкмо басиджите станаха опора за кабинета, щом реши да смаже протестното движение.

Широките маси одобряват днешния режим и не хранят топли чувства към Запада, помнейки иракско-иранската война, когато САЩ подкрепиха другата страна в конфликта. Тъй че иранските политици имат известни основания да твърдят, че санкциите срещу страната им засилват патриотизма.

Впрочем иранската икономика и днес, под натиска на санкциите, е в по-добро състояние например от икономиката на Ирак през управлението на Саддам Хюсеин. Да не забравяме, че Иран осигурява сам над 80 на сто от вътрешното си потребление.

В страната действа развита система от социални преференции, застраховки, пенсионно осигуряване, много ниско е равнището на престъпността. Авторитетът на духовните лидери остава висок.

Те впрочем чудесно осъзнават надвисналата опасност и правят всичко възможно, за да бъде избегната. Например отправят молби към Запада да вдигне икономическите санкции, обещавайки в замяна да спрат ...

Свързани новини: